ГРАДИНКА

(по Валери Петров)

Патладжани оредели
във градинка си стоели.
Чупели красиви пози
и флиртували със рози.

До море лалета сини
гнили пъпеши и дини,
покрай моркови-реликви,
разцъфтели жълти тикви.

Във поточе със рибоци
плували си шматароци.
Оцветена в синьо стръв,
синя плувка те кълват.

Брюкселски лъчи огрели
пъпешите по дебели,

и ебати, ех ебати,
най-червените домати.

Ни орали, ни копали,

сменяли се градинари.

От градинката си крали.
командири и пъдари.

За череши, меки круши,
почнали световни суши.

Сливи, праскови, смокини,
се изнесли по чужбини.

Плевели наред растели.
Сините цветя измрели.
Всеки цветен зеленчук
се превърнал във буклук.

Пеперуди си летели
двадесет години цели.

Гърчава гадина бяла

всички плодове изяла.

Петрарка

Какво е туй, което е във мене?
Поет ли е или греша?
С какво във мене са споени,

перо, мастило и душа.

Аз нямам талантливи гени.
Не съм аз рицар озарен.
За кръговете просветени
аз съм Петрарка с мургав тен....

Читателят понякога достига
до стих от злато и кристал,
до призрака божествен грал.

Писателят оставя книга,
герои, дух, морал.
Поетите – печал.