Реч, произнесена на представянето в Стара Загора на дебютната книга на поета Михаил Цветански "Петата Стихия"

       Уважаеми дами и господа,
скъпи дупкарки и дупкарии,
почитаеми почетни гости
членове и членки
на културно-литературния кръг „СМС трибуна“

За мен е чест да се изправя пред вас.
Предпологам, че трябваше да кажа чест и удоволствие,
но ако трябва да бъда абсолютно честен,
мисля че удоволствието ще дойде след като свърша речта.
Но вие не искате да ви говоря за проблемите си.
Искате да говоря за повода по който сме се събрали;
За литературния дебют на младия и талантлив поет
Михаил Цветански, и за прекрасната му книга „Петата стихия“
Затова думите ми са насочени само към тях.

      Задачата ми е трудна .
Един аматъор-драскач, известен с остарелия си
архаичен стил и консервативните си убеждения
е изправен пред вихъра на модерната литература,
пред „Петата стихия“.

      Но животът е пълен с предизвикателства.
Чувал съм, че човек трябва да пише, както живее,
и да живее както пише.
Не знам дали това се случва често,

      но вярвам, че се случва сега и пред вас..

Когато почитателите на Михаил Цветански за пръв път чуха поемата "Реквием за едно прасе" по време на Коледните и Новогодишни тържества в края на 2003г., много от тях предположиха,
че тя скоро ще намери място в учебниците и читанките.
Въздействието на творбата над незрели индивиди - деца, еколози, начални учителки и сродни групи предизвикваше психологически срив, Те изпадаха в депресия и отказваха консумация на месни продукти.
Авторът, разказвач на една банална битова история
създаде оргинален нов стил - битовия реализъм.

И още тогава,в прощапулника на автора блясват характерните му качества: - яркият динамизъм, изострената изразност на детайла
и параленото изобразяване, осигуряващи въздействие върху читателя,
за което няма сравнения.
Не мога да се въздържа да не цитирам два стиха, достатъчни да покажат силата на перото на Цветански:

Разсъмна се. Прииждаше мъглата,
ножове звъннаха в стоманен звук.

Може би поемата "Реквием за едно прасе" няма да влезе
в учебниците и читанките. Но тя остава вечно в сърцата
на верните читатели на издателство "SMS Трибуна".



И сега пред нас е „Петата стихия“ . . . . . .
Какво чувства читателят при първо четене на творбата?
Какви са неговите усещания? ...
Всъщност , какво аз почувствах най-напред, ще кажа най-накрая.

Защото пред нас е една дебела книга с дебели послания.
Поемайки хвърлената ръкавица, започвам един дебел анализ . . .
                                                               
Неведоми са пътищата поетични, както ни казва БОГ
чрез поета с поетичното име Михаил Цветански...

Лесно е да се измени външно формата на едно изложение,
но никога не може да се преобрази вътрешно един човек,
освен ако даден еволюционен процес не би се извършил сам по себе си,
ако човек не би сам признал, че пътят, в който той се е ангажирал,
не е правия път, и този човек е разположен да напусне тоя път
и да се отправи по друг, който му подобава.
Дали тоя човек, в първия момент иска или не иска да се ангажира в този път,
това е един въпрос на неговото вътрешно убеждение,
на неговите чувства и предчувствия, че това е пътят,
който ще го изведе към щастие.

Големи революции не могат да станат в душите на хората,
ако те не са предизвикани от една въпиюща необходимост.
Не може да се извърши една революция, която да бъде действително дълбоко радикална, освен ако човекът под натиска на своите вътрешни чувства
не е склонен да извърши такава революция.
И ако дадени обстоятелства, ако мога тъй да се изразя, налагат тази революция.

В душата на поета Михаил Цветански е извършена такава революция.
Изоставил битовия реализъм, той е извървял пътя
от „Реквием за едно прасе“ до „Петата стихия“.
Днес поета ни показва правия път.
Той ни води в света на емоциите, на магнетиката мъж-жена,
на еротиката и секса.

Поетичния гений, въпреки разрушителната дейност на обществените паразити,
събужда в съзнанието на почитателките онова чувство, което ги вдъхновява
да се слеят с поета, поезията и литературата.

Но както личи от фундаменталните стихотворения „Емигрантска любов“ и „Бежанци“ големия поет не стои встрани от социалната действителност.
Политическата и морална криза се чувствуват особено от отделната личност.
Човекът от средна ръка не вижда туй, което угнетява общата маса;
по-често той вижда или чувствува само това, което засяга него лично.
Ето защо съвременниците имат смътно схващане за политическия
и нравствен упадък, който става пред очите им, докато това разложение
още не е засегнало собствените им стопански интереси .
Ние трябва, прочее, да се борим със всички сили против едно зло,
което разяжда нашия народ от 25 години насам,
което причинява бедност, отчаяние, емиграция, тези големи нещастия,
които, ако не бъдат спрени,ще ни хвърлят във страшен хаос
и ще ни унищожат окончателно.

Аз си давам сметка за обстоятелството, че хората не са съвършени.
Че си играят със своите слабости по начин, че тяхната безумна обструкция
проваля и най-добрите намерения.
Човек е противоречива личност, но аз вярвам
че най-силните и искрени  желания водят към най-cветлите идеи.

Ако някой иска действително да притежава нещо, то той трябва постоянно
да се бори да го завладее чрез нови усилия.
Ако мъж иска да завладе жена, той трябва да се бори за нея със всички сили.
Ако жена иска да завладее мъж, тя трябва да се бори за него
със всичките си дарби.
Това е посланието на „ Петата стихия“.
Това е  целта, към която трябва въобще да се стреми човека
и в тази посока да се възпитават младите читателки и читатели.
Петата стихия ни дава убеждението, че тази борба е вечното условие
за продължението на живота и че без нея няма да съществува човечеството.
Най-вредното е да се внушават идеи, че тази постоянна борба
е противоестествена и недостойна за човечеството;
Ония принципи, които са в основата на живота
- на моя, на нашия, на всички ни.
Те трябва да бъдат добри и ценни и за идните поколения.
И трябва да действуваме в хармония с тия принципи.

* * *
Ако някой ми зададе въпроса:
"Мислите ли, че е възможно да изчезнат любовните страдания?",
аз ще му отговоря:
- Безспорно, те ще изчезнат, щом настъпи времето, когато нямa да има любов. "

Аз се съмнявам обаче, че еротиката може някога да изчезне,
а от това следва и предположението, че любовните страдания
също тъй няма да изчезнат.

Едно време Бисмарк е казал, че либерализмът
е авангардът на социалдемокрацията.
Днес М. Цветански ни казва, че сексуалдемокрацията е
авангардът на еротиката.
Следователно еротиката е авангардът,
който предшествува смъртта на един народ чрез обществения хаос.

Петата стихия ни казва Истината.
Петата стихия е библията на религията,
че тази борба е вечното условие за продължението на живота
и че без нея няма да съществува човечеството.

Лирическият герой на поета е апостолът на тази философия.

* * *

Кой от присъстващите тук културни и литературни дами и господа не е чел и препрочитал първата ракета на експресионизма,великия Гео и неговите заклинания
 за нощта, раждането, и утробата.Кой тук  не се е възхищавал от революционния новаторски гений на Смирненски. Защото в нашия град на липи, поети и гении културата и литературата вървят
 ръка за ръка.Смирненски е поета който така вдъхновено въведе в нашата поезия побеждаващата пролетарска революция с нейния носител - обезправения, страдащ и воюващ пролетарий.Но новаторството на Смирненски съдържа толкова много неизяснени странии крие под повърхността си толкова тлеещи проблеми, готови да припламнат в разгорещен, противоречив спор..

Генитивната енергия провокира авангардистки форми на творене и има няколко измерения, отбелязвани в различни аспекти.

При Гео изместването на националното от логико-словесната му осъзната изказаност към подсъзнателното превръща стародавното предание в подстъп към Мировата Душа и с това - парадоксално - към (ултра)модерното изкуство на експресионистичния Аз.
Нека цитирам и безапелационната оценка на Константин Гълъбов,
че Гео Милев е отрицател на националното, а експресионизмът,
който той насажда, изцяло служи на разрушението.

Днес популярната масова медиазирана култура, твърде далеч
от рецептивната зададеност на същинското творене, грубо деформира
вкусовете и художествените претенции.

И сред помията, която като водопад се излива върху нас се появява
светлината и огъня, бурята и торнадото - „Петата стихия“ .
Както Прометей е дал на древните ни предци огъня, така Михаил Цветански
като истински княз Пожарски ни дава пожара на еротиката, със който да угасим
тъгата и отчаянието, мизерията и бедността, измамата и предателството.
„Петата Стихия“ е магически съд, който ни напълва без да се изпразва.

Дори творецът да се противи на опитите да го извлече от подсъзнателното,
да го обсади в една подсъзнателна неведомост, да го отбранява от натуралността
 на знакови и идентификационни образи: еротичното е изобразително и oбразно, пределно изразено - то е психологически феномен, символ,
психологически деятелен елемент. Така подсъзнателното чувство става неразличимо от абсолютната чиста психичност и същевременно като комплекс от сугжестивни образи то е подстъп на твореца към свободната душа.
* * *

Приключвам, припомняйки изходното ми дирене - за взаимосвързаността
между старото изкуство и българската модерна "психолирика".
Те не са взаимнопородени, те са единосъщни:
освободени от белега на националната закрепостеност,
взряни в абсолюта на еротичната естетика.
Лирическия герой на Михаил Цветански жадува избавление и самоубийствено
дири просветлението, застанал пред красотата и вечността на секса.
Той е пътешественик, поел на екстазно пътуване в космоса на еротиката.
Той е балканският Казанова, авантюриста - приключенец преминал
през храма на обречените за да изпие чашата на Свещеният граал.

Авторът , верен на себе си, преобразува експресионизма на Гео
във нов литературен стил – секспресионизъм.
Защото какво е стила , ако не автора.
Защото автора може да даде на творбата си, само това което притежава.

Михаил Цветански прониква в тайните на първичното.

Петата Стихия е неговия манифест.
Той е настоящия месия на предстоящата секспресионистична революция...
Пред нас е революционния новатор , основоположника на хормоналната лирика, секспресиониста Михаил Цветански.
Това е новия път на модерната еротична поезия.

Човек има нужда да чете Михаил Цветански , за да мечтае, да се вдъхнови,
да изживее мислено красив акт с обекта на неговите мечти.
Без да пренебрегвам любимите напитки,
имаме нужда и от любов. Крещяща.

* * *

Нека не бъда обвинен във хвалебствен тон.
Разбира се, могат да се намерят някои дребни слабости в стила на автора,
най – вече свързани с употребата на точните рими.
Например, в стихотворението „Ланселот“ автора
съвсем неправилно римува „крал Артур“ със „Гуиневир“...
Но и на слънцето има петна.

* * *

За финал ще кажа, че докато готвех тази реч, мислех че не трябва
да Ви отвличам твърде дълго от пиенето и храната. Не знам доколко успях.
Като представител на най-хубавата зодия – стрелец,
верен на стила си завършвам , както бях обещал в началото,
с един сонет в стила на нашето любимо издание „Есемес трибуна“,
с един есемесен синтез на  материята в космоса на „Петата Стихия“.
Защото творчеството е като стрелбата.
Или улучваш в главата читателя, или не.

Да беше просто нова книжка,
за зов и стон, въздишка.
Да беше есемес дупкарски
а то пожар от княз Пожарски .
Да бе поема от Мария,
а то торнадо от стихия.
Да бе картечница с патрони
а то вселена от хормони.

В душата ми амброзий блика.
Душата ми е във оазис.

За нашия поет , лирика,
за бъдещето на класика,

за барда, автора Екстазис
аз вдигам тост – коктейл с мастика!

Наздраве!!!!