КЛАСИК

Стихоплетец съм.Аз драскам
на хартия, или в нета.
Син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашка чета.

Аз писатeл съм. Израснал
в чуден сайт, във бурно време,
дето кат по мед и масло
римите са наредени.

И поет съм . Аз Римувам,
стих, куплет, поема...
Рими дълги да мъдрувам
първа рaдост е за мене.

И поет съм и писател.
Жив класик съм, .. без тираж.
Аз съм просто прост мечтател
с петдесет годишен стаж...

ОДА ЗА ФОРИ

 ( Римейк на "Ода За Фори"
 от поетесата Мария Донева )

Той се казва Христофор.
По професия актьор.
По съдба - мъж на Елена.
По душа - на Мелпомена.
Даже да не е Колумб,
със талант, сърце и ум,
със магията на словото
търси и открива новото.

Душа орисана, родена,
за театрална сцена,
фенки, фенове, актъори,
наричат просто -  Фори.
В този наш културен град,
с поети славни тъй богат,
кой друг, на ползу рода,
по-заслужава ода.
- - - -

Когато е пред тебе Фори,
когато заговори,
ненужни са глаголи,
нито актриси голи.
С ризница, корона, риза,
за хляба, виното, мангиза,
десетки и десетки роли
за нас създаде Фори.

Не съм пръв театрален фен.
Култура няма много в мен.
Но съм разбрал, от Фори;
На сцената няма Астори.
Театърът е светлина, изкуство,
без фокуси, глазура, лустро.
Не е капели шменти
от холивудски ленти.
- - - -

Звезди с Боянски ореол,
звезди от холивудски пол,
какво и как са дали
за наште трудни  зали.
Във Петрич, Видин, Шумен,
когато е Актьора влюбен,
когато бачка и се труди,
той всеки зрител ще събуди.


Понякога експерт велик,
измислен някъде критик,
ни казва: Фори преиграва,
не била ролята такава.
Мен с критиците на Фори
въобще не ми се спори.
Критикът заслужава;
тояга права и корава.
- - - -

Над всяка роля той дерзай
със дух и стил  на самурай,
и всички нас повежда
към смях, любов, надежда.
За два вълшебни часа,
със поглед, жест, гримаса,
той залата телепортира,
далеч,  високо  над ефира,...

Без почести, медали, слава,
една душа от лава,
един Актьор от класа,
от театрална раса,
във мрак, и пушек, и мъгла,
един Актьор - скала,
със ум, сърце и чувство
създава днес изкуство.

Творците - матадори,
режисьори - метеори,
всичко тежко носи Фори,
нагоре и  нагоре.
Той е наш културен трегер,
театрален Шварценегер,
скала от камък и титан,
сценичен великан.
- - - -

Аз знам, и кой не знай,
че Фори пей кат Менелай.
Реши ли Фори да запей,
бледней Карузо и Орфей.
Във операта пей ли Фори,
бледнеят тримата тенори.
Въздишат оперни певици,
красавици , и жрици.

За тълпите почитателки,
за актрисите - приятелки,
там дето Фори грей,
културно семе сей.
Ни в Европа, ни в Загоре,
ни в ръжта, във пек и здрач,
няма като Фори втори,
няма друг такъв .. трепач.

- - - - - - - -

Аз знам, че има срам и страх,
че има театрален грях,
падения, неволи,
и рани, и мазоли.
Не искам аз актриси голи.
Душата ми се моли
да прави Фори роли.
Душата ми се моли...

ДЕБЕЛО ПРИЗНАНИЕ

Аз всички мъки бих приел,
за тялото и за душата.
Поел бих удар най-дебел,
на два-три ката.
Останал бих без капка хмел,
без водка и салата.
Живял бих сам, без нет, без мейл,
и без перо в ръката.
. . .
Но туй,  ТОЛСТОЙ да съм прочел,..
опазила ме е съдбата..

(по подхвърлената във ТУИТЪР
тема от Иван Драголов за ТОЛСТОЙ,,
за което БЛАГОДАРЯ !)

СРЕДНОЩЕН ЕКСПРЕС

                I .

Била студена , страшна зима.
Във виелица неукротима,
във лед, и студ , и мрак,
в нощта пътувал влак.

Пъплел влака през Балкана,
влак със името "Диана".
От рекламен интерес
го наричали Експрес..
------------------------------

                I I.

Там, накрая на полето,
където свършвало ЖеПеТо,
на една мъничка гара,
в мрак светулкала цигара..

В тази ледена картина,
в ледено студена зима,
в този мраз, и лед, и студ,
навън излизал само луд.

Сняг се сипел от небето.
Лед покривал ДеПеБеТо..
Балканджия - шеф -  юнак
чакал идващия влак...

Балканджия як, с мерак,
позасуквак бял мустак.
А до него - хубавици,
луди, млади бели птици..

Не от вчера или лани
Шефа трябвало да храни,
докторици и пейзани,
трезвени, или пияни..

В тази  мразовита зима
нямало дори сланина.
Шефа чак от Будапеща
носил хляб, и боб, и леща..

Тежка му била съдбата.
Трудно било на душата.
Сам в просторен кабинет,
шеф  превърнал се  в поет.....
---------------------------------

На юг белеела Родопа
Тук бил краят на  Европа.
Според тракийската легнда
от тук започвал Ориента.

От тук минавал  Ориент Експреса.
Днес, след Желязната завеса,
до тук  обслужва хорта
ЖеПе транспорта.
---------------------------------

              I I I .

Пасажерка във експреса
била видна поетеса.
Умна, хубава и талантлива,
надарена и красива..

Стояла тихо чудна дама
и гледала снега през джама.
Но тя, дори и да мълчи,
говорела с очи..

Не от вчера или днес
тя пътувала с експрес.
И вечно целия стилаж
зает бил с нейния багаж,

Тя носила натура,
дузина куфари култура
шише мастило, топ хартия,
и бъчва бисерна Магия.
-------------------------------

              I V .

Влака  си бил интересен
Ухаело на лук и чесън..
Стените били в мръсни шарки,
а пода бил килим угарки.

Във този стар очукан влак
във плътен лепкав полумрак
красива дама във захлас
от флашка слушала си джаз..

Седял до нея мазен чичко
със мургаво дете мъничко,
с две дами изрусени,
напудрени и начервени..

Двете мургави другарки
пафкали цигарки.
Без капели, и без шменти
в мрака дебнели клиенти.

Як студент като Тарзан
с нещо като боздуган,
цял изгарял от копнеж
но си нямал кеш...

Пенсионер с една мотика
спорел с друг за политика.
Гражданин заспал, изгубил,
в мрака своя черен пудел..

Със разклатена походка
трима пийвали си водка.
Селяндур до тях надвесен,
хапвал боб със праз и чесън...

Двойка млади столичани
хапвали си кроасани..
А до тях пейзан-бабанка
черпил с винце и луканка.

Двама расови монаси
от метоха в Арбанаси,
със Хай-Тек смартфони
зяпали сестри - мадони.

Между двамата монаси,
ех ебаси, ех ебаси,
руса дама с руса котка,
в мрака търсела находка.

. . .
Скърцал в мрака стар редуктор.
Зяпал дамите кондуктор.,
И вместо билети
сам  предлагал им.. солети.
---------------------------


                  V .

След една махленска спирка
влязла лелка със мисирка.
И без никого да вдига
в коридора чела книга.

Със мисирка, с връзка праз,
тя  четяла във захлас,..
Събраните Петраркови сонети;
дебелия Том Пети.

Нашта видна дама
както гледала през джама,
с нюх разбрала -  тази лелка
е обект за точна  сделка..

И в мрака, под миндера,
случила се се далавера.
Лелка за една мисирка,
придобила стихосбирка.

-----------------------------------


               V I .

Машинист от Крумовград,
здрав и хубав, як и млад,
мускулест кат Херкулес
карал нощния експрес.

А до него чер работник
носел въглища по потник.
Черен ром от трети клас
мъкнел въглен от Донбас

Машинист със силен ум,
машиниста Крум,
в сняг, в студена  зима
с влак проправял си пъртина.

Но във влака било харно.
Имал си експреса парно.
Както пътник  се досеща
било топло и горещо...

Машинист красив и млад,
карал влака по халат.
Машинист  във пот и грес
карал нощния експрес.

Машиниста Крум,
със красив, опасен ум,
в лед и сняг, в студена зима,
зърнал в мрака чудна прима...

Машинист на нощен влак
цял изгарял от мерак.
Машинист, красив и млад,
хвърлил жаден взор назад..

И в тъмните зори
мрака пламнали искри.
Нещата били ясни.
не се гаси туй , що не гасне.

-------------------------------------------


               V I I .

В мрак, зад белоснежен врат,
карал Крум, напред-назад.
Машинист,  .. водач страхотен,
вдигал плавно обороти.

Хич не карал Крум талига.
Нямало ни стой, ни стига.
С прав, корав, железен лост
Крум бил виртуоз.

В тъмна, нощна, черна жега
Крум бил повече от негър.
Не останал Крум рахат.
Крум останал без  халат.

Машинист, ..водач пробивен
минал като вятър Сливен.
Цял във пот, и без халат
минал и през Карнобат.

Карал  Крум на Прима-Виста.
Вдигнал двеста, стигнал триста.
Туй не било влак стрела,
а жар птица със крила..

С лост железен, от метал,
Крум дори за миг не спрял.
Там, на предното стъкло,
каквото е  било, било..
-------

Когато има нощ, и дама пика,
вината на поета е велика.
Романтиката на класика
е във семантиката на езика..

Вината на класика блика
в романтиката на езика;
Желязото стопило
огнено червило.
----------------------------

               V I I I .
 
Тъй получил се провал.
Влакът в Тракия не спрял
Крум със мръсна газ
карал право за Бургас..

На една далечна гара
в мрака светкала цигара.
Посрещач с премръзнал клюн
пушил на студа тютюн.

В черен плътен тъмен здрач
развълнуван посрещач,
с черен лъскав мерцедес
чакал нощния експрес.

Нека никой не се чуди.
Той бил шеф на луди.
В студ и мраз, на месечина,.
чакал Валентина...
---------------------------------

                I X .

Романтиката е в експресите,
не е в цвета на мерцедесите,
нито във гъдела на розите,
театъра, и позите..

Романтиката е в моторите.
Не е във киното, актьорите.
През лятото, и пролетта , и зимите,
романтиката е в машините.

Романтиката е в миража.
Във песъчинките на плажа.
В морето на Бургас
и едрите звезди на Влас.

Романтиката е изкуство,
душа, сърце и чувство,..
и як среднощен гост,..
с голям железен лост.
--------------------------

                X .

В Бургас се носела мълвата:
От запад ще изгрей зората.
Със божия намеса
и чудна поетеса...

Бургаските поети,
със рози и букети,
уиски и червено вино,
събрало морското казино..

Някъде петел пропял.
Слънчев лъч за миг изгрял.
Замряла морската стихия.
От запад идвала .. Магия.

Във ледено студена зима,
във бурята  неукротима,
Бургас замръзнал чакал,
един моноспектакъл.
- - - - - -

Експрес във нощта летеше...
Носеше череши.

На изток от рая

На изток има церемония.
Чай пие се по ритуал.
Без орган и симфония.
Във тишината от морал.

На запад някога бил рая,
по времето на древен Рим,.
Тогава траките във чая
добавяли пелин.

На изток има аксиома;
Няма шогун без самурай.
Днес самурая е икона
за източния рай.

Без меч и вяра самурая
е мъртъв арлекин.
Добавя ром във чая,
превръща се в  ронин.

---
Ронинът в  ром, саке, .. и чай,
си капва  капка от бонсай..

Генът на Орфей

Красива пълна маса.
Стакани и шишета.
Поети и мезе от класа
И тубата на нета.

Ухаят мръвките прекрасни.
Пелин като река се лей.
Не се гаси туй що не гасне.
Тъй както може, всеки пей.

Когато има пълна канa 
бледнее небосвода син.
Бледнеят Путин и Обама.
пред бахур и пелин..

Червено вино ноти сей.
Ний носим генът на Орфей.