Нямаше
още хубави хора,
ни
кафенета в моя квартал.
Град
на поети, Стара Загора
имаше
само едничък Бирхал.
Нямаше
мое, нямаше твое,
бира
Загорка бе еталон.
Нашето
славно зелено Берое
беше
вълшебен велик шампион.
*
* *
Вълшебно
зелено Берое...
Слушахме
всички човек от народа,
слушахме
също тежък метал.
Джазът
изобщо не беше на мода.
Веско
Маринов бе вече запял.
Всички
тогава горяхме от сили,
всеки
има в живота свой час,
и
от запад сини балони
долетяха
точно за нас.
*
* *
Сини красиви балони...
Синьо
елече Фара облече
бизнеса
свой за да изгради.
Серго
успя да позапази
устрема
свой за по-кьсни дни.
Генка
красеше нашта просвета,
нашата гордост
за нашият град.
Гледаше
точно три умни дечица,
гледаше
Гений, и хубав, и млад..
*
* *
И
умен, и хубав, и млад...
Ванко
си пусна тънка брадичка
и
със аскеери стана авер.
Тръгна
Милена с цигулка червена,
тръгна
за Рим, през Мадрид и Виена.
Мишо
Пожарски, бард романтичен
Пета
стихия драсна драсна в екстаз.
Таня
излезе на сцена самичка
и запя със
най-чудният глас.
* * *
Мишо е барда
лиричен...
Нямаше
Форум, нито Марина,
нямаше
даже стих за тромпет.
А
на Венци, кой, кой да му каже
че
суингът не е за балет.
Имаше полъх
от лунна Магия
над Бирхалето, от кестен
висок.
Вятърът
свири като фуния
песен от филма „Особен
урок“.
*
* *
Отвори ме. Нося синева...