СУВЕРЕНА се строява

Суверена се строява, за пореден път.
Курвите да се уволнят, младите реват.

И ето иде, иде денят, да се изметът..
И ето иде, иде денят, да се изметът.

Стига вече депутати само да крадат,
а пък за народа беден ги боли гъзът.
Седесари, бесепари, пазят си медът.
Гербери и депесари баклава ядат.

И ето иде, иде денят, да се изметът..
И ето иде, иде денят, да се изметът.

Стига вече президенти само да смърдят.
Стига вече тъмни шменти кукли да редят.
Стига вече измекяри все да ни делят.
Стига вече курви стари да ни сочат път.

И ето иде, иде денят, да се изметът..
И ето иде, иде денят, да се изметът.

Курвите да се уволнят, младите реват.

Суверена се строява, за пореден път. . . .

Аз крача бос

Аз крача бос по синкав мост. Мъгла се стеле.
Боли въпрос - забита кост, за път и цели.

Край мен Балкан, пред мен Екран. И чудни птици.
Боде умът син Евро-път и фолкпевици.

А токът скъп. Живота тъп, суров, закучен.
Народа бос. Човека прост и недоучен. 

Зове дългът да дам гласът за пет умници.
И всеки път: За тях медът, за мене трици.

Яви се цар - небесен дар. И благ и готин.
Макар и стар, с финес и чар. Прибра имоти.

Потоп слова за ръст, права, и .. генерали.
Пи-Ар трева и баклава от сериали.

Като матрос изникна бос, пред курви стари.
Макар и прост, подушвам с нос, че са другари.

За мен строят огромен път, от магистрали.
И няма мост, и няма брод, за идеали.

Ям череши и плюя костилките (по 2 видни поети)

Ям череши и плюя костилките.
Аз съм жител на късния май,
почитател на хмела и билките,
в светлините на течния рай.
И на светло отнасям се някъде
към звездите на Млечният път.
И мечтите нахлуват отвсякъде,
със мечти е по хубав градът.

Моят град е изпълнен със ритми.
Днес изкуството тука струи.
По концерти отдавна се скитам
и културата в мене кипи.
Всеки ден аз се срещам с поети;
Тодор Толев , Мария, Иван,
и по някаква телепатия
се превърнах в един графоман.

В този свят на желязната проза
с Каравелов приключвам денят.
Със благата от течен амброзий
е по-хубав и светъл светът.
Под дебели подметки и рози
светла Рима във мене дерзай,
и усещам липите зелени
и дъхът на прекрасния май.

Притежавам правата на зрител
и мечтател от родния край.
Дефилират край мен заралийките,
прецъфтяват и пак цъфтят.
Аз липите не сменям за кестени,
нито Дръмс и Бирхал за Кристал.
И красиви, и нежни, и женствени,
те ухаят и пак цъфтят. . . . .


От Екрана набиват прогнози,
със Пи-Ар ми пробиват умът.
Без прогнози е някак по-розово,
за петнайсет минути макар.
Ти-Ви зрелища и медиатори
разрушават отдавна светът.
Аз защо да не съм аниматор,
да опазя в Човека смехът?

И си тегля предишните думи,
и ги пращам по звездния път.
Чудни рими струят помежду ни
и дочувам си някак гласът.
И долитат безброй есемеси.
от Георгиева, Ина, Петров,
и разбирам , че джиесемът,
е модерната нова любов.

Във зелено покарал навсякъде,
моят град е гора от липи.
Те са тук след дъжда, и очакват ме,
с разноцветна дъга от мечти.
Аз ги имам за съученици,
те са мои другари на пост,
със вековната наша традиция,
с Каравелов да вдигаме тост.....

Притежавам правата на зрител
и мечтател от родния край;
Дефилират край мен заралийките,
прецъфтяват и пак цъфтят.
Аз липите не сменям за кестени,
нито Дръмс и Бирхал за Кристал.
Най-красиви, и нежни, и женствени,
те ухаят и пак цъфтят.