неделя, 22 февруари 2015 г.

Ако имах

Като малък имах едно
апаратче за шарени снимки.
И раздавах на всички, какво?
Картинки, картинки, картинки.

Срещу нас живееше една
мъничка добра дъщеричка.
Всеки ден аз и носих, какво?
Халвичка, халвичка, халвичка.

И сънувах, че имам една
от ония чудни машинки,
дето пускат, познайте какво.
Лъскави, жълти стотинки...

Тя порасна и стана една
ученичка със къса поличка.
Всеки ден се надявах, какво?
да остане за малко самичка.

Аз мечтаех да стана звезда,
футболист със златни обувки.
За да имам, познайте какво.
Целувки, целувки, целувки.

И очаквах да стана голям,
да спечеля малко парички.
За да мога, какво да и дам.
Бяло палто от бели лисички.

Ако имах един милион
твърда швейцарска валута,
бих го дал, за да носи, какво?
Бижута, бижута, бижута.

Тя мечтаеше да види светът.
Да пътува като стюардеса.
Тя замина. И стана една
далечна, далечна принцеса.

* * *

Ако имах един небосклон
синкави прелетни птички
бих им давал, познайте какво.
Зелени, зелени тревички.

Ако имах син камертон,
мастило и ноти мънички,
бих раздавал , познайте какво.
Песни и радост за всички.

Ако имах един камион
лъскави сини монети
бих раздавал на всеки, какво?
Късмети, Късмети, Късмети.

Ако имах син галеон
пълен със синкава прежда
бих раздавал на всички, какво?
Надежда, Надежда, Надежда.
* * *

Но аз нямам един камион
долари, франкове, марки.
И раздавам на всеки, какво?
Петрарки, Петрарки, Петрарки.

Ако бях аз искарал поне
Консерватория, Литература,
бих раздавал на всеки, какво?
Култура, Kултура, Kултура.

Все пак имам един панталон
с петарка едничка, и двечки шишарки.
И ги давам, да радвам кого?
Цветарки, Цветарки, Цветарки.
* * *

Ако бях аз писател класик,
по-велик от Джани Родари,
бих раздавал на всеки умник
шамари, шамари, шамари...