ДОЙЧО

Някога, във ден незнаен
Дойчо дал пари на заем.
Дал ги на Сиртакис,

с пет-шест петилетки гратис.

Дойчо бил ЕвроБабанка,
имал Дойчо Дойче банка.
Дойчо искал Евродом
с Дойчо – главен иконом.

Дойчо , цербер касиер,
като немски млад дюлгер,
влюбил се във булка млада:
кака Атина Палада.

Станала дебела сватба.
Булката жених зарадвал.
Гръцко узо, гръцки каки,
дойчландевро, и сиртаки.

* * *
Дойчо следвал стар анализ:

Дойчланд юбер алес.
Дойчо имал си кесия.
Кльощава била Русия.

Но не стигнал пак мангиза.
И се пръкнала Сириза.
А Сириза Дойчо мрази.
Мрази всякакви курнази.

* * *

Дойчо всички нази пази.
Дойчо Атина ... нагази.
Даже и , дори, ебаси,

Брюксел да е Арбанаси.

Днес узото не е изпито.
И еврото не е разбито.
И ебати, ех , ебати,
Дойчо пак пари печати...

Джулай

Морето ме изхвърли на шега

на Камен Бряг, на Първи юли.
Брегът бе на една ръка,

във утринна мъгла забулен.

От изток светеше зора,

от Запад – дъх на лавандули.

На Север – ледена гора.

На юг – стрелите на Меркурий.

* * *

От някъде, до всякъде море.

Вълни, скали, ... и хора.

Тук още древните царе

посрещали Аврора.

Тук някъде пропял Орфей.
През юни, юли, или май.

Оттук преминал Одисей,

през красота от земен рай.

Но според Омир – грък драскач,

и според видна поетеса,

той бил е само минувач

от буйни ветрове отнесен

* * *

Вода, земя, и благодат,

Свят земен и харизматичен.

Бях там, щастлив, красив и млад

на този бряг митичен.

И текна от скали река.
Изригна в този миг Джулая.
Небето сля се със брега.

В морето се изля Юрая...

Звукът, по-сладък от шира

над бурното море кънтеше.

Дълбоко в мвн, една душа

поне за миг, по-жива беше.

Тече зелената вода.

Текат април, и май, и юни.
Текат , оставили следа

вечнозелени струни...

* * *

Днес юли носи ми тъга,
в градина разцъфтели дюли.
Така е просто, просто е така.
Такъв е моят днешен юли.

И някак, без да разбера,

от този свят ще си замина.

Какво от туй, че ще умра.
Джулая ще го има...

ДРАСКАЧ

Един Драскач е тъй скроен:

Да драска рими всеки ден.

Човека просто му се чува,

че туй което драска , струва.

Той изразява личността си,

в компания и пълни маси.
И бърка музата магична

с пелин и узо, мента и столична.

Така устроен е Поета.

Полива Муза с питиета.

И хване ли молива,

Тя идва - музата красива.

* * *

Тоз който чува рими свише

достоен е да ги запише.

МИЛИОНЕРКА

Не знаех нищо, не бях там.

От Фейсбук аз научих.

Но имах си презантиман,

че туй един ден ще се случи.

Години, времена текат.

И хората все пак четат.

Четат не само водка...

с разклатена походка.

* * *

Дори да бях Гарсия Лорка
не бих останал със Загорка.

И аз BG – Петрарка

взех скоч – шотландска марка.

За богаташка с тоя влог
за дамата милионерка:

Със двеста гайди на гълток:

НАЗДРАВЕ ... от Пиперка !