Жалба за младост

Нямаше още хубави хора,

ни кафенета в моя квартал.

Град на поети, Стара Загора

имаше само едничък Бирхал.

Нямаше мое, нямаше твое,

бира Загорка бе еталон.

Нашето славно зелено Берое

беше вълшебен велик шампион.

* * *

Вълшебно зелено Берое...

Слушахме всички човек от народа,

слушахме също тежък метал.

Джазът изобщо не беше на мода.

Веско Маринов бе вече запял.

Всички тогава горяхме от сили,

всеки има в живота свой час,

и от запад сини балони

долетяха точно за нас.

* * *
Сини красиви балони...

Синьо елече Фара облече

бизнеса свой за да изгради.

Серго успя да позапази

устрема свой за по-кьсни дни.

Генка красеше нашта просвета,
нашата гордост за нашият град.

Гледаше точно три умни дечица,

гледаше Гений, и хубав, и млад..

* * *

И умен, и хубав, и млад...

Ванко си пусна тънка брадичка

и със аскеери стана авер.

Тръгна Милена с цигулка червена,

тръгна за Рим, през Мадрид и Виена.

Мишо Пожарски, бард романтичен

Пета стихия драсна драсна в екстаз.

Таня излезе на сцена самичка
и запя със най-чудният глас.
* * *
Мишо е барда лиричен...

Нямаше Форум, нито Марина,

нямаше даже стих за тромпет.

А на Венци, кой, кой да му каже

че суингът не е за балет.

Имаше полъх от лунна Магия
над Бирхалето, от кестен висок.

Вятърът свири като фуния
песен от филма „Особен урок“.

* * *
Отвори ме. Нося синева...

Заргани Гена ловеше

Бели мрежи Гена плетеше.
По Бяло море предеше.
Червеи бели Гена редеше.
Заргани бели ловеше.

На Самотраки Гена седеше.

Рибоци бели печеше...

Оттам загорци минуват,

пейзане и бели граждяни,

со гайди, кавали, тупани,

гъдулки и кастофони,

търмъци и тонколони.

Заарски яки пейзане,

дупкаре и рокаджии,

винаре и ракаджии.

От здоле идат дупкаре,

Генке ле, Гено ле. Гено де.
От здоле идат дупкаре,

винаре и ракиджии,

со джипове с тонколони,

търмъци и кастофони.

Пейзане – бели граждани,

по Заарско поле раждани.

* * *

И тия на Гена думая;

-Гено ле, кадън Гено де,

я ела да ти служиме,

от руйно вино цървено,

и джанъм, бела ракия,

со бела заарска туршия.

Че ти са църни очите,

и са ти вакли косите.

Гена дупкаре хортуваше:

Бре ой ви вази пейзане,

дупкаре и бели грагяни,

кротко терайте кервано.

Не ми плашете рибоците,

рибоците, още смоците.

Чи аз ги лова зарганите,

ни за мен, ни за душманите,

а за мужо си , мужо си клет.

Мужо си аз ке нахрана,

чи ке го пратам на гурбет,

чи и той мене да храни.

Со тия бели заргани,

со тия църни тигани,

я ке му сготва чорбица,

гладен да не остане.

Чи да не глътне водица

в пустата Дървеница.

* * *

Дупкаре на Гена думаха,

думаха и хортуваха:
- Гено ле , жено убава,
ако ти плашиме рибата,

со вино ке я платиме,

со лута заарска ракия.

Не ви го сакам виното,

ни бела лута ракия.

Най ви го сакам момчето,

дето ви води кервано.

Де по Балкано върлува,

и по поле широко.
И се лепо, лепо хортува.

И се мене гледа под око.

Момчето Ви, юначето,

де си криви ... калпачето.

Язе ви сакам момчето,

момченцето – керванджийчето.

Шопчето – софиянчето,

момченцето – Емо джепейчето.

* * *

Дупкаре Гена пак думаха:
- Гено ле, Гено убава,

кат ни сакаш юначето,
дет си вири ... калпачето,

барем дай пет – шес заргани,

да поотпуснем колани.

Чи не въри лута ракия,

со една ланска туршия.

И Гена на тия думаше,

думаше , още хортуваше:
- Абе айовци, прости загорци.
Абе пишман беломорци.
Уж сте заарски винаре,
винаре, още дупкаре,

дупкаре и рокаджии,
и още пишман ракиджии.

От дека таквиз сте субрани,

таквиз заарски пейзани.
Ужким сте убава чета.
Ужким сте лепи момчета.
Уж сте баир бабаити,
пък са ви кухи главите.

Я мене си целата давам,
заргани ей тъй не давам.