ЧЕРНО МОРЕ

Той пътува с трънспоръта, трънспоръта, трънспоръта.
Той пътува с трънспоръта, трънспоръта, трънспоръта.
Да изучи хоръта, да изучи хоръта.
Да изучи хоръта, да изучи хоръта.

Той пътува със Диана, със Диана, със Диана
Той пътува със Диана , със Диана, със Диана,
Той пътува през Балкана от  Софето до Алана,.
От Софето до Алана той пътува със Диана.

Той мичтайии.. жината, жината, жината,
да му сготви чурбата, чурбата, чурбата.
Да му клъцне салата, да  му стопли душата.
Да му клъцне салата, да му стопли душата.....

Но замина жината, жината, жината.
Но замина жината, жината, жината.
Но замина жината, на морето с колата.
Но изчезна душата, на морето с колата.

* * *

Черно море, много е добре,
слънце пече, още по-добре.
По морето ЧУПКА, чака рака дей.
На морето ДУПКА, чака рака дей.

* * *

Той работи като змей, като змей, като змей.
Той работи като змей, като змей, като змей.
Тя парите му пилей, тя парите му пилей.
Той работи като змей, тя парите му пилей.

Черно море, много е добре,
слънце пече, още по-добре.
По морето ЧУПКА, чака рака дей.
На морето ДУПКА, чака рака дей.

* * *

Той си чака жената, жената , жената,
да му върне колата, колата, колата.
Няма кой да го пере, тя замина на море.
Няма кой да го пере, тя замина на море...

Черно море, много е добре,
слънце пече, още по-добре.
По морето ЧУПКА, чака рака дей.
На морето ДУПКА, чака рака дей.

* * *

Не е жена за пари, за пари, за пари.
Не е жена за пари, за пари, за пари.
На море душа гори, за мъже кат канари.
На море душа гори, за мъже кат канари.

Черно море, много е добре,
слънце пече , черни мъже.
Защо пък не, яки мъже,
Черно море, черни мъже....

* * *

Той акъл и разум сей, разум сей ,разум сей.
Той е мозък корифей, той е мозък корифей.
Той изучи хорта,   да и плати курорта.
Той изучи хорта,   да и плати курорта..

Черно море,много е добре,
слънце пече , черни мъже.
Защо пък не, груби мъже,
Черно море, черни мъже....

* * * * * *

Давай Емо мръсна газ, давай право за Бургас.

Давай Емо мръсна газ, давай право за Бургас.
Ха Бакалъм за Бургас, на море да съм и аз.
Ха Бакалъм за Бургас, на море да съм и аз.

Черно море,много е добре,
слънце пече , черни мъже.
Защо пък не, груби мъже,
Черно море, черни мъже....

* * *

А пък Ванко ти кажи, ти кажи, ти кажи,
На мъжа и ти кажи, ти кажи, ти кажи:
Твой човек се удави и въобще не го чакай ти.
Твой човек се удави,... изобще не я чакай ти.

Черно море, много е добре,

слънце пече , черни мъже.
Защо пък не, яки мъже,
Черно море, черни мъже...

.* * * *

Черно море, много е добре,

слънце пече , черни мъже.
Груби мъже, яки мъже,

Черно море, черни мъже...

Черно море, много е добре,
слънце пече, още по-добре.
По морето ЧУПКА, чака рака дей.
На морето ДУПКА, чака рака дей.

PS : Всяка прилика или разлика с действителни лица и събития
е абсолютно действителна....

ПЕРЛА В КОРОНАТА

Тя е карго от морето
дето иде по небето.

Но не идва от Бургас,
ни Поморие и Влас.

Не е карго от Европа,
ни от Брюксел, ни Родопа.
Тя е птица бяла
във душите долетяла.

* * *

Надалече от Балкана,
в центъра на океана,
сред вълните сини
има острови – Малвини.

Там, далече от Траяния,
в лоното на Океания,
на света на края
някога бил рая.

Днеска тук за хора бели
има лели и мотели.
Плажове и дюни, стриди,
и безброй огромни миди.

Но дълбоко в дълбините,
в царство на мечтите,
във скалите сини
миди стават раковини.

Във подводни камънаци,
сред рибоци и сред раци,
във скалите от корали
крият се опали.

И разбира се, туй значи,

че тук гмуркат се ... гмуркачи,
че тълпа от водолази
по скалите лази.


* * *

Господ в облаците фини

пийвал водка със мартини.
С медовина - пълна кана
гледал океана.

Господ гледал от високо
във морето най-дълбоко.
Виждал кат на снимка
всяка малка раковинка.

Тъй веднъж със поглед благ,
със засукан чер мустак,

Господа изпратил знак
към най-райският архипелаг.

Парче от камък, пясък, кал,
да стане бисерен опал.
Мъничка раковина малка
да се превърне във русалка

И наредил на Посейдон
да синтезира Марадон.
Както знае Мечо Пух:
В едно материя и дух.

Така по мое мнение
се случило явление,

по-най природно естество
получило се се рождество.

Верно, не било декември.
Започнал бил септември.

Но пак ще кажа точно:
зачатието било непорочно.

Тъй бог , творец - месия
създал Магия.
С една божествена намеса
превърнал мида в поетеса.

* * *

Вилняли океански бури.

В света бушували култури.
Ветровете над вълните
я довяли над липите...

Тя над всички нази свети,
над безброй поети клети.
Тя е класика и класа
от неземна морска раса.

Тя е слънцето, богинята,
тя е извора в пустинята.
За Читателят - Иконата,
за Мечтателят - Мадоната.

Тя събужда най-заспалите.

Тя е вино за по-младите.
За Петров** и за Петрарка
тя е кат зорница ярка.

Тя е мост над магистралите,
и над клюките и над скандалите.
Н иад славата и над изгодата
тя диктува модата.

За театъра, културата,
за изкуството, литературата,
тя е трегерът , колоната.

Тя е Перлата в короната.

- - - - - -

* - По словата на един архитект ...

** - Валери Петров, да не се бърка с някой друг Петров

КЪСМЕТ

Една троха, една бисквита.
Дим от череши и перце.
Една бутилка неизпита.
И чиста рима, от сърце.

МИСЪЛ ... ОТ ПИПЕРКА

Едно е да не знаеш,
друго е да не помниш. . .
а трето и четвърто е да си забравил.

Европейска съдба

Ние вече сме свободни.
Ний сме западняци модни.
Нашата балканска нация
днес живей във демокрация.

Перничани, чирпанлии,

гочета и заралии,

циганина или шопа
се разхождат по Европа.

Имаме си парламенти
имаме си президенти,

прокурори, магистрати.
Ех ебати, ех ебати.

Може да сме тъжни, бедни,
по стандарт да сме последни,

може да сме без домати,
но сме с евродепутати.

Няма празно, няма шменти,

Брюксел праща комплименти.
Праща също и доклади.
И прибира хора млади.

Европа дава ни захранка,

салам или луканка.
Европа ни научи на култура
да хванем запада за ... шнура.

Ни китайци, ни корейци,
ний сме BG европейци.
Ни швейцарци, ни германци,
ние просто сме балканци.

Ние пак сме диви траки.
Ние сме балканци яки.
А пък сите европейци...
пак са си ромейци...

Съдбата наша е такава.
Риформата си продължава.

Загорски синдром

Беше есен.Дъжд валеше.
Митю в Дупката стоеше,
Нокия в ръка държеше.
Митю есемес редеше...

Но от запад, от Бирхала,
духна вятър над квартала.
Духна як културен вятър.
Митю тръгна на театър.

Митю, театрал-пишман,
гледа Цар Иван Шишман.

Гледа даже Антигона.
Митю си смени фасона.

От един дупкар-пейзан
стана джазов меломан.
Митю търсеше билети
за концерти със тромпети.

Цял от музика орисан,
пременен, курдисан,

зиме, лете, в пек и мраз
Митю ходеше на джаз.

Митю гълташе култура,
арт, поезия, литература.
От един драскач от парка,
от Петров стана Петрарка...

Треснал Митю бе синдрома
марка „МараДона“.

ИЗБОРИ В НЕДЕЛЯ

Пак идат избори в неделя. Лежа във моята постеля. Лежа, сънувам и умувам за кой ли да гласувам. Скри се нейде командира. Вече не приватизира. Скри се като мушморок. Но ни тресна Риформ-блок. От екрана ми говори мръсно син реформаторе. Щял да реформира... светлата ми бира. Няма вече царедворци. Няма руси жълти фльорци. Няма вече царско бреме. Няма даже ново време. В дън земя изчезна царя. Във Мадрид е май другаря. Вервахме , ще ни оправи. А той Бойко но остави. Вече няма го СърГей. Във Европа пламеней. Рокера ни изостави зарад руси евро ляви. И узряха ретро джанки - пернишки първанки. Появиха се рагаци; Алчни Бързи Върколаци. От крайморски южен скат бизнесмен брадат, богат, със тайфа каракачани, македонски калпазани, не за каузата или народа, за курвачка и изгода, със прославен наш архонт спретнаха нов Парти-Фонд. Но над сите курви стари, Се-Де Де-Пе Де-Сепари, над червените другари, със потайни много пари, и със приказка ухайна, блесна нова путка майна, ц цъфна нова тиква мека; Грей звездата на Барека. - - - Казват, че и този път бате Бойко е мъжът; Бате Бойко е спортист; футболист и шахматист. Смел пожарникар митичен, бодигард харизматичен, пръв любимец на Меркел, който Винету е чел... Верно, Бойко има чар на пейзан-мъжкар. Но бат Бойко не е пич. Не е карал той москвич. Хич, хептен не става да кове държава. Той кове, такова, Лилито Павлова. - - - Който иска хляб и труд вместо бедност, глад и студ, и да псува, не пасува; Той отива да гласува. Не за партии лилави със ръце крадливи, ляви Не за дърти комуняги или модни баби-Яги, не за шутки меги - Кунки Който иска ток и газ вместо брюкселския праз, който иска топло, парно, и да му е харно, днеска пуска своя глас за народна власт. Той гласува, знай се, с номерчето единайсе. Покрай тинята, батака, край вонята на бардака, край боклук фалшив и долен има един пич -  ВОЛЕН. В тъмничката стая, в мрака, аз избрах АТАКА. Не че аз съм русофил... Тате малко ме е бил.

Реч, произнесена на представянето в Стара Загора на дебютната книга на поета Михаил Цветански "Петата Стихия"

       Уважаеми дами и господа,
скъпи дупкарки и дупкарии,
почитаеми почетни гости
членове и членки
на културно-литературния кръг „СМС трибуна“

За мен е чест да се изправя пред вас.
Предпологам, че трябваше да кажа чест и удоволствие,
но ако трябва да бъда абсолютно честен,
мисля че удоволствието ще дойде след като свърша речта.
Но вие не искате да ви говоря за проблемите си.
Искате да говоря за повода по който сме се събрали;
За литературния дебют на младия и талантлив поет
Михаил Цветански, и за прекрасната му книга „Петата стихия“
Затова думите ми са насочени само към тях.

      Задачата ми е трудна .
Един аматъор-драскач, известен с остарелия си
архаичен стил и консервативните си убеждения
е изправен пред вихъра на модерната литература,
пред „Петата стихия“.

      Но животът е пълен с предизвикателства.
Чувал съм, че човек трябва да пише, както живее,
и да живее както пише.
Не знам дали това се случва често,

      но вярвам, че се случва сега и пред вас..

Когато почитателите на Михаил Цветански за пръв път чуха поемата "Реквием за едно прасе" по време на Коледните и Новогодишни тържества в края на 2003г., много от тях предположиха,
че тя скоро ще намери място в учебниците и читанките.
Въздействието на творбата над незрели индивиди - деца, еколози, начални учителки и сродни групи предизвикваше психологически срив, Те изпадаха в депресия и отказваха консумация на месни продукти.
Авторът, разказвач на една банална битова история
създаде оргинален нов стил - битовия реализъм.

И още тогава,в прощапулника на автора блясват характерните му качества: - яркият динамизъм, изострената изразност на детайла
и параленото изобразяване, осигуряващи въздействие върху читателя,
за което няма сравнения.
Не мога да се въздържа да не цитирам два стиха, достатъчни да покажат силата на перото на Цветански:

Разсъмна се. Прииждаше мъглата,
ножове звъннаха в стоманен звук.

Може би поемата "Реквием за едно прасе" няма да влезе
в учебниците и читанките. Но тя остава вечно в сърцата
на верните читатели на издателство "SMS Трибуна".



И сега пред нас е „Петата стихия“ . . . . . .
Какво чувства читателят при първо четене на творбата?
Какви са неговите усещания? ...
Всъщност , какво аз почувствах най-напред, ще кажа най-накрая.

Защото пред нас е една дебела книга с дебели послания.
Поемайки хвърлената ръкавица, започвам един дебел анализ . . .
                                                               
Неведоми са пътищата поетични, както ни казва БОГ
чрез поета с поетичното име Михаил Цветански...

Лесно е да се измени външно формата на едно изложение,
но никога не може да се преобрази вътрешно един човек,
освен ако даден еволюционен процес не би се извършил сам по себе си,
ако човек не би сам признал, че пътят, в който той се е ангажирал,
не е правия път, и този човек е разположен да напусне тоя път
и да се отправи по друг, който му подобава.
Дали тоя човек, в първия момент иска или не иска да се ангажира в този път,
това е един въпрос на неговото вътрешно убеждение,
на неговите чувства и предчувствия, че това е пътят,
който ще го изведе към щастие.

Големи революции не могат да станат в душите на хората,
ако те не са предизвикани от една въпиюща необходимост.
Не може да се извърши една революция, която да бъде действително дълбоко радикална, освен ако човекът под натиска на своите вътрешни чувства
не е склонен да извърши такава революция.
И ако дадени обстоятелства, ако мога тъй да се изразя, налагат тази революция.

В душата на поета Михаил Цветански е извършена такава революция.
Изоставил битовия реализъм, той е извървял пътя
от „Реквием за едно прасе“ до „Петата стихия“.
Днес поета ни показва правия път.
Той ни води в света на емоциите, на магнетиката мъж-жена,
на еротиката и секса.

Поетичния гений, въпреки разрушителната дейност на обществените паразити,
събужда в съзнанието на почитателките онова чувство, което ги вдъхновява
да се слеят с поета, поезията и литературата.

Но както личи от фундаменталните стихотворения „Емигрантска любов“ и „Бежанци“ големия поет не стои встрани от социалната действителност.
Политическата и морална криза се чувствуват особено от отделната личност.
Човекът от средна ръка не вижда туй, което угнетява общата маса;
по-често той вижда или чувствува само това, което засяга него лично.
Ето защо съвременниците имат смътно схващане за политическия
и нравствен упадък, който става пред очите им, докато това разложение
още не е засегнало собствените им стопански интереси .
Ние трябва, прочее, да се борим със всички сили против едно зло,
което разяжда нашия народ от 25 години насам,
което причинява бедност, отчаяние, емиграция, тези големи нещастия,
които, ако не бъдат спрени,ще ни хвърлят във страшен хаос
и ще ни унищожат окончателно.

Аз си давам сметка за обстоятелството, че хората не са съвършени.
Че си играят със своите слабости по начин, че тяхната безумна обструкция
проваля и най-добрите намерения.
Човек е противоречива личност, но аз вярвам
че най-силните и искрени  желания водят към най-cветлите идеи.

Ако някой иска действително да притежава нещо, то той трябва постоянно
да се бори да го завладее чрез нови усилия.
Ако мъж иска да завладе жена, той трябва да се бори за нея със всички сили.
Ако жена иска да завладее мъж, тя трябва да се бори за него
със всичките си дарби.
Това е посланието на „ Петата стихия“.
Това е  целта, към която трябва въобще да се стреми човека
и в тази посока да се възпитават младите читателки и читатели.
Петата стихия ни дава убеждението, че тази борба е вечното условие
за продължението на живота и че без нея няма да съществува човечеството.
Най-вредното е да се внушават идеи, че тази постоянна борба
е противоестествена и недостойна за човечеството;
Ония принципи, които са в основата на живота
- на моя, на нашия, на всички ни.
Те трябва да бъдат добри и ценни и за идните поколения.
И трябва да действуваме в хармония с тия принципи.

* * *
Ако някой ми зададе въпроса:
"Мислите ли, че е възможно да изчезнат любовните страдания?",
аз ще му отговоря:
- Безспорно, те ще изчезнат, щом настъпи времето, когато нямa да има любов. "

Аз се съмнявам обаче, че еротиката може някога да изчезне,
а от това следва и предположението, че любовните страдания
също тъй няма да изчезнат.

Едно време Бисмарк е казал, че либерализмът
е авангардът на социалдемокрацията.
Днес М. Цветански ни казва, че сексуалдемокрацията е
авангардът на еротиката.
Следователно еротиката е авангардът,
който предшествува смъртта на един народ чрез обществения хаос.

Петата стихия ни казва Истината.
Петата стихия е библията на религията,
че тази борба е вечното условие за продължението на живота
и че без нея няма да съществува човечеството.

Лирическият герой на поета е апостолът на тази философия.

* * *

Кой от присъстващите тук културни и литературни дами и господа не е чел и препрочитал първата ракета на експресионизма,великия Гео и неговите заклинания
 за нощта, раждането, и утробата.Кой тук  не се е възхищавал от революционния новаторски гений на Смирненски. Защото в нашия град на липи, поети и гении културата и литературата вървят
 ръка за ръка.Смирненски е поета който така вдъхновено въведе в нашата поезия побеждаващата пролетарска революция с нейния носител - обезправения, страдащ и воюващ пролетарий.Но новаторството на Смирненски съдържа толкова много неизяснени странии крие под повърхността си толкова тлеещи проблеми, готови да припламнат в разгорещен, противоречив спор..

Генитивната енергия провокира авангардистки форми на творене и има няколко измерения, отбелязвани в различни аспекти.

При Гео изместването на националното от логико-словесната му осъзната изказаност към подсъзнателното превръща стародавното предание в подстъп към Мировата Душа и с това - парадоксално - към (ултра)модерното изкуство на експресионистичния Аз.
Нека цитирам и безапелационната оценка на Константин Гълъбов,
че Гео Милев е отрицател на националното, а експресионизмът,
който той насажда, изцяло служи на разрушението.

Днес популярната масова медиазирана култура, твърде далеч
от рецептивната зададеност на същинското творене, грубо деформира
вкусовете и художествените претенции.

И сред помията, която като водопад се излива върху нас се появява
светлината и огъня, бурята и торнадото - „Петата стихия“ .
Както Прометей е дал на древните ни предци огъня, така Михаил Цветански
като истински княз Пожарски ни дава пожара на еротиката, със който да угасим
тъгата и отчаянието, мизерията и бедността, измамата и предателството.
„Петата Стихия“ е магически съд, който ни напълва без да се изпразва.

Дори творецът да се противи на опитите да го извлече от подсъзнателното,
да го обсади в една подсъзнателна неведомост, да го отбранява от натуралността
 на знакови и идентификационни образи: еротичното е изобразително и oбразно, пределно изразено - то е психологически феномен, символ,
психологически деятелен елемент. Така подсъзнателното чувство става неразличимо от абсолютната чиста психичност и същевременно като комплекс от сугжестивни образи то е подстъп на твореца към свободната душа.
* * *

Приключвам, припомняйки изходното ми дирене - за взаимосвързаността
между старото изкуство и българската модерна "психолирика".
Те не са взаимнопородени, те са единосъщни:
освободени от белега на националната закрепостеност,
взряни в абсолюта на еротичната естетика.
Лирическия герой на Михаил Цветански жадува избавление и самоубийствено
дири просветлението, застанал пред красотата и вечността на секса.
Той е пътешественик, поел на екстазно пътуване в космоса на еротиката.
Той е балканският Казанова, авантюриста - приключенец преминал
през храма на обречените за да изпие чашата на Свещеният граал.

Авторът , верен на себе си, преобразува експресионизма на Гео
във нов литературен стил – секспресионизъм.
Защото какво е стила , ако не автора.
Защото автора може да даде на творбата си, само това което притежава.

Михаил Цветански прониква в тайните на първичното.

Петата Стихия е неговия манифест.
Той е настоящия месия на предстоящата секспресионистична революция...
Пред нас е революционния новатор , основоположника на хормоналната лирика, секспресиониста Михаил Цветански.
Това е новия път на модерната еротична поезия.

Човек има нужда да чете Михаил Цветански , за да мечтае, да се вдъхнови,
да изживее мислено красив акт с обекта на неговите мечти.
Без да пренебрегвам любимите напитки,
имаме нужда и от любов. Крещяща.

* * *

Нека не бъда обвинен във хвалебствен тон.
Разбира се, могат да се намерят някои дребни слабости в стила на автора,
най – вече свързани с употребата на точните рими.
Например, в стихотворението „Ланселот“ автора
съвсем неправилно римува „крал Артур“ със „Гуиневир“...
Но и на слънцето има петна.

* * *

За финал ще кажа, че докато готвех тази реч, мислех че не трябва
да Ви отвличам твърде дълго от пиенето и храната. Не знам доколко успях.
Като представител на най-хубавата зодия – стрелец,
верен на стила си завършвам , както бях обещал в началото,
с един сонет в стила на нашето любимо издание „Есемес трибуна“,
с един есемесен синтез на  материята в космоса на „Петата Стихия“.
Защото творчеството е като стрелбата.
Или улучваш в главата читателя, или не.

Да беше просто нова книжка,
за зов и стон, въздишка.
Да беше есемес дупкарски
а то пожар от княз Пожарски .
Да бе поема от Мария,
а то торнадо от стихия.
Да бе картечница с патрони
а то вселена от хормони.

В душата ми амброзий блика.
Душата ми е във оазис.

За нашия поет , лирика,
за бъдещето на класика,

за барда, автора Екстазис
аз вдигам тост – коктейл с мастика!

Наздраве!!!!

ЮЛИ - 2014

Вятър брули лавандули,
френк, и джанки, и марули.
Брули рози, теменуги,
и скучаещи съпруги..

Една съпруга пътешества.
Започва лятната фиеста.
По южните морета шета
мобилна хвърковата чета..

......
Съпругът, със сьдба злочеста,
далече, в София прокуден,
студентки гледа, учи, тества,
отчаян и отруден.

 Един съпруг самотен страда.
 Пак чезне булката му млада.
 А той пак трябва да работи,
 да кърти пачки и банкноти..

. . .
Плажът северно от Шабла.
Шапка, очила,  и табла.
Прекрасна дама се препича
покрай десет загорели  пича.

. . .
 Вълните  имат своя бряг.
 Жените - свой архипелаг..
 Един съпруг душа лекува.
 Корсарка по море върлува.

Пишещи мъже

Не съм познал света, но знам;  
Сред първи не бъди мъдрец голям.
Очи, уши и нюх да стана
пак ще съм глух, и сляп, и ням.

Че пиша, имам аз вина.
Вината има си цена.
Света плениха  пишещи мъже.
Жените ги навързват на въже.

Бай Димитър се жалва на Майстор Тричко (или размисъл за пожертваните бири)

Майстор Тричко е естет,
и поет със стил и ред.
Който знае майстор Тричко
знай , че Тричко може всичко.

Ако Тричко е решил,
даже и от крокодил
прави  славей-гургулица;
чисто нова фолк певица.
- - - -
Бай Димитър е по-клет.
Той е с бачкане зает.
Все работи, все се труди,
да изкара за Ауди.

Но си има мурафет;
като стане шест и пет;
с чешка бира, светла смес,
праща тук-там есемес.
- - - -

Праща рими изтерзани,
пък която стане, стане.
Не от вчера или лани,
тъй съм аз Иване.

Днес ти пращам тъжна вест:
Бай Димитър сметна днес,
че превърна мерцедес

 в чешка бира с есемес.

ЧОВЕК И КУЧЕ

Аз чел съм Толев и го знам.
А кой не знай Мария.
Чета сега  от тях роман
за куче и човек-месия.

Когато автори са двама,
когато има фул синхрон,
от дама се създава драма
по яка и от Антигон.
- - - -

Не знаех нищо.Не бях там.
Но от Фейсбук научих.
Един човек минавал сам.
В градинката стояло куче.

Да беше драма от Есхил,
Софокъл, Еврипид,
да бях ментета много пил,
не бих бил толкова разбит...

То, кучето, било едно.
Човекът сам бил също.
Той нямал нито дом,
нито жена и тъща.

Но по неписан стар закон
в мечти съдбата си превръщал.
Едничък Нокиа смартфон
във мрака той прегръщал.

Стояло кучето само,
до храстите във парка.
Треперело като платно
и търсело другарка.

Дъжда се леел из ведро,
над близката градинка.
А господарката му, в болеро,
била на вечеринка.

И се явил един  човек,
в алеята градинска.
В ръце държал геврек
и малко бутче свинско.

И кучето - самотно псе,
дошло при него по човешки.
Покрай човешките нозе
се завъртяло на прибежки.

Човека станал някак мек,
душата му - по светло синя.
И дал от своя мек геврек,..
едната половина.

Така живота, груб и лош,
- свиреп озъбен крокодил,
един човек като Гаврош
човешки променил.

-------------

Защо ли някак не се случи
и аз за миг да стана куче.
Да ме разхожда в парка
красива господарка.

Няма да мисля за салам,
ни за интимни случки.
Ще бъда цял от жар и плам.
Градинката е пълна с кучки.

Не ще потъна във разврат,
ни в алчност и пиянство.
Няма да ставам най-богат,
ни да пътувам в странство.

Не е шега , не е фишек.
Защо ми е да съм човек?
Защо не стана още днес
един излъскан черен пес?

- - - - - - - -  - -

На истината думите са кратки.
Без линкове и без препратки.
Тя, истината , е по друга.
Без рози, и без теменуга.

Жестока истината шета
по цялата планета:
Човека е Човек,
когато е с геврек...

КЛАСИК

Стихоплетец съм.Аз драскам
на хартия, или в нета.
Син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашка чета.

Аз писатeл съм. Израснал
в чуден сайт, във бурно време,
дето кат по мед и масло
римите са наредени.

И поет съм . Аз Римувам,
стих, куплет, поема...
Рими дълги да мъдрувам
първа рaдост е за мене.

И поет съм и писател.
Жив класик съм, .. без тираж.
Аз съм просто прост мечтател
с петдесет годишен стаж...

ОДА ЗА ФОРИ

 ( Римейк на "Ода За Фори"
 от поетесата Мария Донева )

Той се казва Христофор.
По професия актьор.
По съдба - мъж на Елена.
По душа - на Мелпомена.
Даже да не е Колумб,
със талант, сърце и ум,
със магията на словото
търси и открива новото.

Душа орисана, родена,
за театрална сцена,
фенки, фенове, актъори,
наричат просто -  Фори.
В този наш културен град,
с поети славни тъй богат,
кой друг, на ползу рода,
по-заслужава ода.
- - - -

Когато е пред тебе Фори,
когато заговори,
ненужни са глаголи,
нито актриси голи.
С ризница, корона, риза,
за хляба, виното, мангиза,
десетки и десетки роли
за нас създаде Фори.

Не съм пръв театрален фен.
Култура няма много в мен.
Но съм разбрал, от Фори;
На сцената няма Астори.
Театърът е светлина, изкуство,
без фокуси, глазура, лустро.
Не е капели шменти
от холивудски ленти.
- - - -

Звезди с Боянски ореол,
звезди от холивудски пол,
какво и как са дали
за наште трудни  зали.
Във Петрич, Видин, Шумен,
когато е Актьора влюбен,
когато бачка и се труди,
той всеки зрител ще събуди.


Понякога експерт велик,
измислен някъде критик,
ни казва: Фори преиграва,
не била ролята такава.
Мен с критиците на Фори
въобще не ми се спори.
Критикът заслужава;
тояга права и корава.
- - - -

Над всяка роля той дерзай
със дух и стил  на самурай,
и всички нас повежда
към смях, любов, надежда.
За два вълшебни часа,
със поглед, жест, гримаса,
той залата телепортира,
далеч,  високо  над ефира,...

Без почести, медали, слава,
една душа от лава,
един Актьор от класа,
от театрална раса,
във мрак, и пушек, и мъгла,
един Актьор - скала,
със ум, сърце и чувство
създава днес изкуство.

Творците - матадори,
режисьори - метеори,
всичко тежко носи Фори,
нагоре и  нагоре.
Той е наш културен трегер,
театрален Шварценегер,
скала от камък и титан,
сценичен великан.
- - - -

Аз знам, и кой не знай,
че Фори пей кат Менелай.
Реши ли Фори да запей,
бледней Карузо и Орфей.
Във операта пей ли Фори,
бледнеят тримата тенори.
Въздишат оперни певици,
красавици , и жрици.

За тълпите почитателки,
за актрисите - приятелки,
там дето Фори грей,
културно семе сей.
Ни в Европа, ни в Загоре,
ни в ръжта, във пек и здрач,
няма като Фори втори,
няма друг такъв .. трепач.

- - - - - - - -

Аз знам, че има срам и страх,
че има театрален грях,
падения, неволи,
и рани, и мазоли.
Не искам аз актриси голи.
Душата ми се моли
да прави Фори роли.
Душата ми се моли...

ДЕБЕЛО ПРИЗНАНИЕ

Аз всички мъки бих приел,
за тялото и за душата.
Поел бих удар най-дебел,
на два-три ката.
Останал бих без капка хмел,
без водка и салата.
Живял бих сам, без нет, без мейл,
и без перо в ръката.
. . .
Но туй,  ТОЛСТОЙ да съм прочел,..
опазила ме е съдбата..

(по подхвърлената във ТУИТЪР
тема от Иван Драголов за ТОЛСТОЙ,,
за което БЛАГОДАРЯ !)

СРЕДНОЩЕН ЕКСПРЕС

                I .

Била студена , страшна зима.
Във виелица неукротима,
във лед, и студ , и мрак,
в нощта пътувал влак.

Пъплел влака през Балкана,
влак със името "Диана".
От рекламен интерес
го наричали Експрес..
------------------------------

                I I.

Там, накрая на полето,
където свършвало ЖеПеТо,
на една мъничка гара,
в мрак светулкала цигара..

В тази ледена картина,
в ледено студена зима,
в този мраз, и лед, и студ,
навън излизал само луд.

Сняг се сипел от небето.
Лед покривал ДеПеБеТо..
Балканджия - шеф -  юнак
чакал идващия влак...

Балканджия як, с мерак,
позасуквак бял мустак.
А до него - хубавици,
луди, млади бели птици..

Не от вчера или лани
Шефа трябвало да храни,
докторици и пейзани,
трезвени, или пияни..

В тази  мразовита зима
нямало дори сланина.
Шефа чак от Будапеща
носил хляб, и боб, и леща..

Тежка му била съдбата.
Трудно било на душата.
Сам в просторен кабинет,
шеф  превърнал се  в поет.....
---------------------------------

На юг белеела Родопа
Тук бил краят на  Европа.
Според тракийската легнда
от тук започвал Ориента.

От тук минавал  Ориент Експреса.
Днес, след Желязната завеса,
до тук  обслужва хорта
ЖеПе транспорта.
---------------------------------

              I I I .

Пасажерка във експреса
била видна поетеса.
Умна, хубава и талантлива,
надарена и красива..

Стояла тихо чудна дама
и гледала снега през джама.
Но тя, дори и да мълчи,
говорела с очи..

Не от вчера или днес
тя пътувала с експрес.
И вечно целия стилаж
зает бил с нейния багаж,

Тя носила натура,
дузина куфари култура
шише мастило, топ хартия,
и бъчва бисерна Магия.
-------------------------------

              I V .

Влака  си бил интересен
Ухаело на лук и чесън..
Стените били в мръсни шарки,
а пода бил килим угарки.

Във този стар очукан влак
във плътен лепкав полумрак
красива дама във захлас
от флашка слушала си джаз..

Седял до нея мазен чичко
със мургаво дете мъничко,
с две дами изрусени,
напудрени и начервени..

Двете мургави другарки
пафкали цигарки.
Без капели, и без шменти
в мрака дебнели клиенти.

Як студент като Тарзан
с нещо като боздуган,
цял изгарял от копнеж
но си нямал кеш...

Пенсионер с една мотика
спорел с друг за политика.
Гражданин заспал, изгубил,
в мрака своя черен пудел..

Със разклатена походка
трима пийвали си водка.
Селяндур до тях надвесен,
хапвал боб със праз и чесън...

Двойка млади столичани
хапвали си кроасани..
А до тях пейзан-бабанка
черпил с винце и луканка.

Двама расови монаси
от метоха в Арбанаси,
със Хай-Тек смартфони
зяпали сестри - мадони.

Между двамата монаси,
ех ебаси, ех ебаси,
руса дама с руса котка,
в мрака търсела находка.

. . .
Скърцал в мрака стар редуктор.
Зяпал дамите кондуктор.,
И вместо билети
сам  предлагал им.. солети.
---------------------------


                  V .

След една махленска спирка
влязла лелка със мисирка.
И без никого да вдига
в коридора чела книга.

Със мисирка, с връзка праз,
тя  четяла във захлас,..
Събраните Петраркови сонети;
дебелия Том Пети.

Нашта видна дама
както гледала през джама,
с нюх разбрала -  тази лелка
е обект за точна  сделка..

И в мрака, под миндера,
случила се се далавера.
Лелка за една мисирка,
придобила стихосбирка.

-----------------------------------


               V I .

Машинист от Крумовград,
здрав и хубав, як и млад,
мускулест кат Херкулес
карал нощния експрес.

А до него чер работник
носел въглища по потник.
Черен ром от трети клас
мъкнел въглен от Донбас

Машинист със силен ум,
машиниста Крум,
в сняг, в студена  зима
с влак проправял си пъртина.

Но във влака било харно.
Имал си експреса парно.
Както пътник  се досеща
било топло и горещо...

Машинист красив и млад,
карал влака по халат.
Машинист  във пот и грес
карал нощния експрес.

Машиниста Крум,
със красив, опасен ум,
в лед и сняг, в студена зима,
зърнал в мрака чудна прима...

Машинист на нощен влак
цял изгарял от мерак.
Машинист, красив и млад,
хвърлил жаден взор назад..

И в тъмните зори
мрака пламнали искри.
Нещата били ясни.
не се гаси туй , що не гасне.

-------------------------------------------


               V I I .

В мрак, зад белоснежен врат,
карал Крум, напред-назад.
Машинист,  .. водач страхотен,
вдигал плавно обороти.

Хич не карал Крум талига.
Нямало ни стой, ни стига.
С прав, корав, железен лост
Крум бил виртуоз.

В тъмна, нощна, черна жега
Крум бил повече от негър.
Не останал Крум рахат.
Крум останал без  халат.

Машинист, ..водач пробивен
минал като вятър Сливен.
Цял във пот, и без халат
минал и през Карнобат.

Карал  Крум на Прима-Виста.
Вдигнал двеста, стигнал триста.
Туй не било влак стрела,
а жар птица със крила..

С лост железен, от метал,
Крум дори за миг не спрял.
Там, на предното стъкло,
каквото е  било, било..
-------

Когато има нощ, и дама пика,
вината на поета е велика.
Романтиката на класика
е във семантиката на езика..

Вината на класика блика
в романтиката на езика;
Желязото стопило
огнено червило.
----------------------------

               V I I I .
 
Тъй получил се провал.
Влакът в Тракия не спрял
Крум със мръсна газ
карал право за Бургас..

На една далечна гара
в мрака светкала цигара.
Посрещач с премръзнал клюн
пушил на студа тютюн.

В черен плътен тъмен здрач
развълнуван посрещач,
с черен лъскав мерцедес
чакал нощния експрес.

Нека никой не се чуди.
Той бил шеф на луди.
В студ и мраз, на месечина,.
чакал Валентина...
---------------------------------

                I X .

Романтиката е в експресите,
не е в цвета на мерцедесите,
нито във гъдела на розите,
театъра, и позите..

Романтиката е в моторите.
Не е във киното, актьорите.
През лятото, и пролетта , и зимите,
романтиката е в машините.

Романтиката е в миража.
Във песъчинките на плажа.
В морето на Бургас
и едрите звезди на Влас.

Романтиката е изкуство,
душа, сърце и чувство,..
и як среднощен гост,..
с голям железен лост.
--------------------------

                X .

В Бургас се носела мълвата:
От запад ще изгрей зората.
Със божия намеса
и чудна поетеса...

Бургаските поети,
със рози и букети,
уиски и червено вино,
събрало морското казино..

Някъде петел пропял.
Слънчев лъч за миг изгрял.
Замряла морската стихия.
От запад идвала .. Магия.

Във ледено студена зима,
във бурята  неукротима,
Бургас замръзнал чакал,
един моноспектакъл.
- - - - - -

Експрес във нощта летеше...
Носеше череши.

На изток от рая

На изток има церемония.
Чай пие се по ритуал.
Без орган и симфония.
Във тишината от морал.

На запад някога бил рая,
по времето на древен Рим,.
Тогава траките във чая
добавяли пелин.

На изток има аксиома;
Няма шогун без самурай.
Днес самурая е икона
за източния рай.

Без меч и вяра самурая
е мъртъв арлекин.
Добавя ром във чая,
превръща се в  ронин.

---
Ронинът в  ром, саке, .. и чай,
си капва  капка от бонсай..

Генът на Орфей

Красива пълна маса.
Стакани и шишета.
Поети и мезе от класа
И тубата на нета.

Ухаят мръвките прекрасни.
Пелин като река се лей.
Не се гаси туй що не гасне.
Тъй както може, всеки пей.

Когато има пълна канa 
бледнее небосвода син.
Бледнеят Путин и Обама.
пред бахур и пелин..

Червено вино ноти сей.
Ний носим генът на Орфей.

Находка

Мечти от синя светлина.
Мъгла над клони бели.
Премрежена луна
от птици отлетели.

Море от пръст и кал.
Далечни чисти езера.
Бял щъркел остарял.
Мираж за пролетна зора.

Вековна тишина. Лъчи.
Гора. Кипариси. Тополи.
Притихнал, вятърът мълчи.
Мечтите ми са голи.

Над тях е звездния портал.
За там ме чака платноходка.
Но аз съм още жив и цял...
Животът е находка.

Сага за бай Димитър

              I .

Бай Димитър бе работник.
Бачкаше в завод.
Бачкаше по потник,
като цял народ.

Бай Димитър не бе хитър.
Хич не беше тарикат.
Бай Димитър бе арбитър
в своя занаят.

Беше истински  магесник,
майстор техничар.
Всичко правеше чудесно,
със душа, акъл и жар.

Бай Димитър беше пич.
По морета, по балкани
возеше с москвич
комсомолски дами..

Но дори за тях не стана
член при комунизма.
Вярваше в промяна,
и в капитализма.

И внезапно,  в късна есен
взе, че случи се преврат.
Бай Димитър бе пренесен
в светъл, син, свободен свят...



                I I .
     
Бай Димитър прави фирма
за да става бизнесмен.
От приятели четирма
беше зарибен.

Млад и хубав бе Митака,
имаше мерак.
Даже за богати каки
хич  не бе бунак..

И се пъна пак Митака,
бачка до зори.
Но веднъж, след литър бира,
схвана, че не му спори..

Бай Димитър не си купи
нова лъскава кола.
Бай Димитър инкасира
данъчна тесла.

Бай Димитър не натрупа
ни имоти, нито слава.
Бай Димитър духа супа
в борческа държава.

Бай Димитър не разбира
от пазари и пари.
Бързо, просто си фалира,
без измами и игри..

Бай Димитър не замина
преди двадесет лета,
за примамлива чужбина,
сам на края на света.

Бай Димитър тук остана
в своя малък роден град.
Във Прованса на Алана,
във един измислен свят..


              I I I .

Бай Димитър не пътува
до Чикаго и назад.
Бай Димитър си мъдрува
за един по-хубав свят.

Бай Димитър не залюби
Брюкселска Европа.
Бай Димитър гледа буби,
и марулки  копа.

Бай Димитър не жадува
щатска виза и Шенген.
Не мечтае да робува,
да е негър заплатен.

Бай Димитър не се влюби
в Меги, Кристи, Наде-Нейнски.
И душата му загуби
ценностите европейски.

- - -
Бай Димитър не обича
нито Нато, ни Русия..
Той обича теферича,
и марулка със ракия...

Бай Димитър няма кабел.
Няма даже БиТиВи.
Бай Димитър се е прославил,
- тъпота не го лови.

Бай Димитър пак не стана
някакъв партиен фен.
Бай Димитър си остана
млад и глупав, и зелен.

Бай Димитър не скандира
и не ходи на протести.
Бай Димитър пийва бира
и в крачола нещо мести.

Бай Димитър си гласува
всеки път различно.
После псува, псува, псува,
Точно кат Стоичков.

Бай Димитър се пищисва
като чуе за реформа.
Знае как се размирисва
лепкава кафява форма..

Бай Димитър би изпратил
сите модни демократи
да научат как се копат
краставици и домати.

Бай Димитър най му дреме
че на никой не му пука.
Че сме пак балканско племе,
на Европата боклука.


              I V .

Бай Димитър не разбира
много много от култура.
Виж, джаджи с клавиатура
чупи, прави, и монтира.

Бай Димитър чува нета.
Чува Гугъл и ФейсБук.
Той отдавна в нета шета.
И стана по друг..

Бай Димитър се изнервя
от профани-бърборани,
от локуми, от реклами,
и компютърни пейзани.

Бай Димитър не си пада
по модерни  мурафети..
Бай Димитър хич не страда
по смартфони и таблети.

Бай Димитър не се цака
с джобно PC - Джиесем
Техничар си е Митака
хич не е Хай-Тех серсем.

Бай Димитър си харесва
стар очукан Ериксон.
С него той си есемесва,.
с дами, цели във визон.


                V.

Бай Димитър има хоби,
на модерен графоман.
Той по почина на Злобин
драска като великан.

Бай Димитър не жадува
за купони и фиести.
Той  се кефи да римува
есемесни вести.

Бай Димитър няма крави,
няма ниви, няма влог.
Бай Димитър си направи
собствен ДжиМейл  блог..

Бай Димитър не желае
само френка да тори.
Не от вчера си мечтае
в интернета  да твори.

Той не е читател
библиотека наредил.
Бай Димитър е писател,
със талант, финез и стил.

Бай Димитър, с чешка бира,
е кат вятър през април.
Не се спира, не разбира
той какво е натворил.

Бай Димитър пак си ходи
в стар, износен панталон.
Не разбира фешън , моди.
Рядко влиза в Хеликон..

Бай Димитър от Загоре
мина дълъг път нелек.
В Дупката намери хора
и стана човек..


            V I .
       
Бай Димитър носи гени
на човек от равнината,
от ливадите зелени,
от реките и житата.

Бай Димитър не жадува
за модерната Европа
Бай Димитър си мирува
френк и лозе копа..

Бай Димитър днес пътува
от Сулица до Бедечка,
и се кефи да римува
патка със юрдечка.

Бай Димитър не бленува
щатска виза и Шенген.
Под асмата си мъдрува
точно като Диоген.


Хич не чува, хич не гледа
ни Обама, ни Барози,
ни ПиАр антрополози.
Бай Димитър гледа лозе.

Бай Димитър хич не страда
по модерната Европа.
Гледа си асмичка млада,
сливи и марулки копа.

Бай Димитър няма книга,
или даже стихосбирка.
Има бахур и сланинка,
и овошки, и градинка..

Бай Димитър има буре.
Цяло пълно с джибри.
Вътре лично той ги тури.
И душата му се кипри..


  V I I . ХЕПИ ЕНД

Вчера  бай Димитър
пусна четвърт литър..
от ония дамаджани
де напълни лани.

Вкус по-хубав от пелин.
Цвят по-ярък от рубин.
Един лаик бе сътворил
вълшебен елексир.

И да не пропусна,
и Металика си пусна.
И заседна бай Димитър,
с четвърт литър, във Туитър.

. . . . . .

Западна халтура
се разлива по светът.
Земеделската култура
дава хляба и мирът.

ДИМ ОТ ЧЕРЕШИ

През зимата, четвъртък вечерта
една жена раздаваше череши.
Вървях забързан във студа,
нататък нещо силно ме влечеше,.
нататък нещо силно ме влечеше..

Видение ли бе или жена,
видението стихове четеше.
И аз видях пред мен една мечта,
две праскови и сто череши,
две праскови и сто череши..

Стоях и слушах с чаша във ръка,
червено вино само от череши.
Горчиво вино, някак по-така,
но хубаво, тъй хубаво си беше,
но хубаво, тъй хубаво си беше..

Когато се събудих сутринта,
ръката ми едно перо държеше.
А нейде вътре в мен една душа,
душа от шепа въглени димеше,
душа от шепа въглени димеше.

7 ЯНУАРИ

Днес ще питам
АйКю ще изпитам.
Пак  ще дам въпрос
нито сложен, нито прост..

Кой създаде сайт чудесен
есемесен като песен.
Кой, де драскал е в кенефи
днес със есемес се кефи.

Кой за Нокията рече с мяра,
че е акт без изневяра..
Кой каквото да побара,
бара, ама бара с мяра..

Кой за мен разкри къде са
две очи на поетеса.
Ех  ебати, ех ебати,
кой ли господ ми го прати.

--------------------------------------

Кой днес със смартфон
ни подава верен тон
Кой е този майстор Тричко
дето може, прави всичко.

Кой душа на пролетарий
прекрои в дупкарий.
Кой най-прости индженери
със култур аршин замери...

Кой пасе конете
на драскачите поети.
Кой ми посади крила
с Евалла след Евалла.

Кой пак свива си цигарка,
за да зачете Петрарка.
Кой дори без пура,
чува яката култура?

Кой е той, от ранг и сой,
кой е  този наш герой?
Кой е топ най-хай дупкара
със осанка на Гевара?

Но НЕ! .. Не е Мариан.
Не е в БТВ, ни в БАН...
Той е на Петрарка фен.
и днес има имен ден.

Той е мъж от сой и сан
и нарича се   * * * * .

ЧЕСТИТО !

НАДЯ

От Каварна до Родопа,
във Шопландия, Европа,
от Ламанша до Босфора,
във Париж, Мадрид, Загоре,
от Балкана до Ботсвана,
от Кубрат до Тринидат,
няма като нея втора,
на културата опора.

Днеска искам да възпея,
както само аз умея,
да възпея от Пиперка,
не прекрасната и щерка,
със поема ще възпея
аз самата нея.
Топ най-хай култур дупкарка
ще възпей Петрарка.
--------------

Верно, че не е от тук.
Тук доведе я съпруг.
На Централната ни гара
с влака Илко я докара.
Във ръжта, от равнината
Илко си избра жената.
От един пейзански свят.
Точно от Кубрат.

Та затуй, тогава, първа,
нейната свекърва
и отправила въпрос,
нито сложен, нито прост;
Какво ли може тя да прави,
или ще е с ръце две ляви,
в семейство със традиции,
литераторни патриции.

Но нейната снаха зелена,
млада, хубава, смирена,
вдигнала високо чело,
отговорила и смело:
Мога аз да копам,мога да не копам.
Мога и хорце да тропам.
Но си имам занаят.
даже да съм от Кубрат.

Може да е малък град,
може да не е Багдат,
но тук още кан Ювиги
карал със талиги книги.
От Кубрат с естрада нова
тръгна Лили Иванова.
Песни имаше при Тошо,
и въобще не беше лошо.

Верно, има тук театър.
Драми по Сократ и Сартр.
Има хубави пиеси,
има чудни поетеси,
има опера с балет,
и конкурс за млад поет.
Но са ваште граждани,
все  на село раждани.

Този Ваш град,тъй велик,
ще науча на език.
Да говори верно, леко.
Да не дъвче Я-та меко.
Ще започна от децата,
от училищата.
И ако е господ рекъл,
да не съм снаха под чехъл...
--------------------------

Минавали лета и зими.
Минавали години.
И там , тогава , Надя, в шесто,
с една дупкарка срещала се често.
Със умна и красива дама,
с която празно няма.
Тъй почнала Надежда
все по нагоре да поглежда.

Привличали я книги по-дебели,
които хора да са чели.
Да може всеки шушумига
да прочете дебела книга,
от Ботев, Вазов, Левски,
Петрарка или Достоевски.
Омайвала я бялата хартия,
тъй както вино и ракия...

А в този град на Август и Траян,
между полета и Балкан,
градът на улиците прави,
градът на пичове корави,
на дини и карпузи,
на музи с пълни блузи,
между Акарджа и Шумлека,
издигала се .. библиотека.

Но днес модерната литература
не е хартиена халтура.
В епохата на интернета
без Пи-Си нищо е поета.
Над Пею, Пеню и Евлоги
са Пи-Си технологии.
Над Данте,Чосър, Шекспир,
стои Windows-ЕксПи...

Вашингтон е центъра на нета,
на световната просвета.
Вашингтон е центъра на библиотеките,
Вашингтон събира днес пътеките.
Там събират се библиотекарите.
За Вашингтон мечтаят си дупкарите.
Вашингтон е център на културата,
център на литературата...

И Надя през Мадрид, Берлин и Рим,
като културен пилигрим,
със бус, влак, самолет и галеон,
достигна Вашингтон...
И днеска господ тъй е рекъл,
за шефка Надя е опекъл.
Най-тежка участ бог и стовари,
да бъде шефка на Захари...

Тя е наш културен фактор,
тя е нашия редактор.
Щото при нас правописа
не на всеки ще уюдиса.
Край толкова безчет поети,
за светлина и пържолети,
когато римата се размирисва,
тя точно буквите  курдисва..

Завършвам с истина нелека,
позната от стотина века.
Там дето има библиотека
расте човек в човека.
И ще повторя от Пиперка:
Идат пак дни на проверка,
за култура светла, ярка,
за поезията на Петрарка...

Днеска бай Димитър..

Днеска бай ДИМИТЪР
пусна четвърт литър.
От ония дамаджани,
дето бе напълнил лани.
От най-древната реколта
де сближава хорта..
Цвят по-ярък от рубин. 
Вкус по-хубав от пелин.
Като пийнеш глътка 
и акъла ти се врътка. 
Един лаик е сътворил 
вълшебен елексир...


И заседна бай_ДИМИТЪР 

с четвърт литър,. във_ТУИТЪР.