неделя, 19 октомври 2014 г.

Загорски синдром

Беше есен.Дъжд валеше.
Митю в Дупката стоеше,
Нокия в ръка държеше.
Митю есемес редеше...

Но от запад, от Бирхала,
духна вятър над квартала.
Духна як културен вятър.
Митю тръгна на театър.

Митю, театрал-пишман,
гледа Цар Иван Шишман.
Гледа даже Антигона.
Митю си смени фасона.

От един дупкар-пейзан
стана джазов меломан.
Митю търсеше билети
за концерти със тромпети.

Цял от музика орисан,
пременен, курдисан,
зиме, лете, в пек и мраз
Митю ходеше на джаз.

Митю гълташе култура,
арт, поезия, литература.
От един драскач от парка,
от Петров стана Петрарка...


Треснал Митю бе синдрома
марка „МараДона“.


понеделник, 6 октомври 2014 г.

ИЗБОРИ В НЕДЕЛЯ


Пак идат избори в неделя.
Лежа във моята постеля.
Лежа, сънувам и умувам
за кой ли да гласувам.


Скри се нейде командира.
Вече не приватизира.
Скри се като мушморок.
Но ни тресна Риформ-блок.

От екрана ми говори
мръсно син реформаторе.
Щял да реформира...
светлата ми бира.

Няма вече царедворци.
Няма руси жълти фльорци.
Няма вече царско бреме.
Няма даже ново време.
В дън земя изчезна царя.

Във Мадрид е май другаря.
Вервахме , ще ни оправи.
А той Бойко но остави.



Вече няма го СърГей.
Във Европа пламеней.
Рокера ни изостави
зарад руси евро ляви.

И узряха ретро джанки
- пернишки първанки.
Появиха се рагаци;

Алчни Бързи Върколаци.

От крайморски южен скат
бизнесмен брадат, богат,
със тайфа каракачани,

македонски калпазани,
не за каузата или народа,
за курвачка и изгода,
със прославен наш архонт
спретнаха нов Парти-Фонд.



Но над сите курви стари,
Се-Де Де-Пе Де-Сепари,
над червените другари,
със потайни много пари,
и със приказка ухайна,
блесна нова путка майна, ц
цъфна нова тиква мека;

Грей звездата на Барека.
- - -

Казват, че и този път
бате Бойко е мъжът;
Бате Бойко е спортист;

футболист и шахматист.
Смел пожарникар митичен,
бодигард харизматичен,
пръв любимец на Меркел,

който Винету е чел...

Верно, Бойко има чар
на пейзан-мъжкар.

Но бат Бойко не е пич.
Не е карал той москвич.
Хич, хептен не става
да кове държава.
Той кове, такова,
Лилито Павлова.
- - -


Който иска хляб и труд
вместо бедност, глад и студ,
и да псува, не пасува;
Той отива да гласува.
Не за партии лилави
със ръце крадливи, ляви
Не за дърти комуняги
или модни баби-Яги,
не за шутки меги - Кунки

Който иска ток и газ
вместо брюкселския праз,

който иска топло, парно,
и да му е харно,
днеска пуска своя глас
за народна власт.
Той гласува, знай се,
с номерчето единайсе.


Покрай тинята, батака,
край вонята на бардака,
край боклук фалшив и долен
има един пич -  ВОЛЕН.
В тъмничката стая, в мрака,
аз избрах АТАКА.
Не че аз съм русофил...
Тате малко ме е бил.