Находка

Мечти от синя светлина.
Мъгла над клони бели.
Премрежена луна
от птици отлетели.

Море от пръст и кал.
Далечни чисти езера.
Бял щъркел остарял.
Мираж за пролетна зора.

Вековна тишина. Лъчи.
Гора. Кипариси. Тополи.
Притихнал, вятърът мълчи.
Мечтите ми са голи.

Над тях е звездния портал.
За там ме чака платноходка.
Но аз съм още жив и цял...
Животът е находка.

Сага за бай Димитър

              I .

Бай Димитър бе работник.
Бачкаше в завод.
Бачкаше по потник,
като цял народ.

Бай Димитър не бе хитър.
Хич не беше тарикат.
Бай Димитър бе арбитър
в своя занаят.

Беше истински  магесник,
майстор техничар.
Всичко правеше чудесно,
със душа, акъл и жар.

Бай Димитър беше пич.
По морета, по балкани
возеше с москвич
комсомолски дами..

Но дори за тях не стана
член при комунизма.
Вярваше в промяна,
и в капитализма.

И внезапно,  в късна есен
взе, че случи се преврат.
Бай Димитър бе пренесен
в светъл, син, свободен свят...



                I I .
     
Бай Димитър прави фирма
за да става бизнесмен.
От приятели четирма
беше зарибен.

Млад и хубав бе Митака,
имаше мерак.
Даже за богати каки
хич  не бе бунак..

И се пъна пак Митака,
бачка до зори.
Но веднъж, след литър бира,
схвана, че не му спори..

Бай Димитър не си купи
нова лъскава кола.
Бай Димитър инкасира
данъчна тесла.

Бай Димитър не натрупа
ни имоти, нито слава.
Бай Димитър духа супа
в борческа държава.

Бай Димитър не разбира
от пазари и пари.
Бързо, просто си фалира,
без измами и игри..

Бай Димитър не замина
преди двадесет лета,
за примамлива чужбина,
сам на края на света.

Бай Димитър тук остана
в своя малък роден град.
Във Прованса на Алана,
във един измислен свят..


              I I I .

Бай Димитър не пътува
до Чикаго и назад.
Бай Димитър си мъдрува
за един по-хубав свят.

Бай Димитър не залюби
Брюкселска Европа.
Бай Димитър гледа буби,
и марулки  копа.

Бай Димитър не жадува
щатска виза и Шенген.
Не мечтае да робува,
да е негър заплатен.

Бай Димитър не се влюби
в Меги, Кристи, Наде-Нейнски.
И душата му загуби
ценностите европейски.

- - -
Бай Димитър не обича
нито Нато, ни Русия..
Той обича теферича,
и марулка със ракия...

Бай Димитър няма кабел.
Няма даже БиТиВи.
Бай Димитър се е прославил,
- тъпота не го лови.

Бай Димитър пак не стана
някакъв партиен фен.
Бай Димитър си остана
млад и глупав, и зелен.

Бай Димитър не скандира
и не ходи на протести.
Бай Димитър пийва бира
и в крачола нещо мести.

Бай Димитър си гласува
всеки път различно.
После псува, псува, псува,
Точно кат Стоичков.

Бай Димитър се пищисва
като чуе за реформа.
Знае как се размирисва
лепкава кафява форма..

Бай Димитър би изпратил
сите модни демократи
да научат как се копат
краставици и домати.

Бай Димитър най му дреме
че на никой не му пука.
Че сме пак балканско племе,
на Европата боклука.


              I V .

Бай Димитър не разбира
много много от култура.
Виж, джаджи с клавиатура
чупи, прави, и монтира.

Бай Димитър чува нета.
Чува Гугъл и ФейсБук.
Той отдавна в нета шета.
И стана по друг..

Бай Димитър се изнервя
от профани-бърборани,
от локуми, от реклами,
и компютърни пейзани.

Бай Димитър не си пада
по модерни  мурафети..
Бай Димитър хич не страда
по смартфони и таблети.

Бай Димитър не се цака
с джобно PC - Джиесем
Техничар си е Митака
хич не е Хай-Тех серсем.

Бай Димитър си харесва
стар очукан Ериксон.
С него той си есемесва,.
с дами, цели във визон.


                V.

Бай Димитър има хоби,
на модерен графоман.
Той по почина на Злобин
драска като великан.

Бай Димитър не жадува
за купони и фиести.
Той  се кефи да римува
есемесни вести.

Бай Димитър няма крави,
няма ниви, няма влог.
Бай Димитър си направи
собствен ДжиМейл  блог..

Бай Димитър не желае
само френка да тори.
Не от вчера си мечтае
в интернета  да твори.

Той не е читател
библиотека наредил.
Бай Димитър е писател,
със талант, финез и стил.

Бай Димитър, с чешка бира,
е кат вятър през април.
Не се спира, не разбира
той какво е натворил.

Бай Димитър пак си ходи
в стар, износен панталон.
Не разбира фешън , моди.
Рядко влиза в Хеликон..

Бай Димитър от Загоре
мина дълъг път нелек.
В Дупката намери хора
и стана човек..


            V I .
       
Бай Димитър носи гени
на човек от равнината,
от ливадите зелени,
от реките и житата.

Бай Димитър не жадува
за модерната Европа
Бай Димитър си мирува
френк и лозе копа..

Бай Димитър днес пътува
от Сулица до Бедечка,
и се кефи да римува
патка със юрдечка.

Бай Димитър не бленува
щатска виза и Шенген.
Под асмата си мъдрува
точно като Диоген.


Хич не чува, хич не гледа
ни Обама, ни Барози,
ни ПиАр антрополози.
Бай Димитър гледа лозе.

Бай Димитър хич не страда
по модерната Европа.
Гледа си асмичка млада,
сливи и марулки копа.

Бай Димитър няма книга,
или даже стихосбирка.
Има бахур и сланинка,
и овошки, и градинка..

Бай Димитър има буре.
Цяло пълно с джибри.
Вътре лично той ги тури.
И душата му се кипри..


  V I I . ХЕПИ ЕНД

Вчера  бай Димитър
пусна четвърт литър..
от ония дамаджани
де напълни лани.

Вкус по-хубав от пелин.
Цвят по-ярък от рубин.
Един лаик бе сътворил
вълшебен елексир.

И да не пропусна,
и Металика си пусна.
И заседна бай Димитър,
с четвърт литър, във Туитър.

. . . . . .

Западна халтура
се разлива по светът.
Земеделската култура
дава хляба и мирът.

ДИМ ОТ ЧЕРЕШИ

През зимата, четвъртък вечерта
една жена раздаваше череши.
Вървях забързан във студа,
нататък нещо силно ме влечеше,.
нататък нещо силно ме влечеше..

Видение ли бе или жена,
видението стихове четеше.
И аз видях пред мен една мечта,
две праскови и сто череши,
две праскови и сто череши..

Стоях и слушах с чаша във ръка,
червено вино само от череши.
Горчиво вино, някак по-така,
но хубаво, тъй хубаво си беше,
но хубаво, тъй хубаво си беше..

Когато се събудих сутринта,
ръката ми едно перо държеше.
А нейде вътре в мен една душа,
душа от шепа въглени димеше,
душа от шепа въглени димеше.

7 ЯНУАРИ

Днес ще питам
АйКю ще изпитам.
Пак  ще дам въпрос
нито сложен, нито прост..

Кой създаде сайт чудесен
есемесен като песен.
Кой, де драскал е в кенефи
днес със есемес се кефи.

Кой за Нокията рече с мяра,
че е акт без изневяра..
Кой каквото да побара,
бара, ама бара с мяра..

Кой за мен разкри къде са
две очи на поетеса.
Ех  ебати, ех ебати,
кой ли господ ми го прати.

--------------------------------------

Кой днес със смартфон
ни подава верен тон
Кой е този майстор Тричко
дето може, прави всичко.

Кой душа на пролетарий
прекрои в дупкарий.
Кой най-прости индженери
със култур аршин замери...

Кой пасе конете
на драскачите поети.
Кой ми посади крила
с Евалла след Евалла.

Кой пак свива си цигарка,
за да зачете Петрарка.
Кой дори без пура,
чува яката култура?

Кой е той, от ранг и сой,
кой е  този наш герой?
Кой е топ най-хай дупкара
със осанка на Гевара?

Но НЕ! .. Не е Мариан.
Не е в БТВ, ни в БАН...
Той е на Петрарка фен.
и днес има имен ден.

Той е мъж от сой и сан
и нарича се   * * * * .

ЧЕСТИТО !

НАДЯ

От Каварна до Родопа,
във Шопландия, Европа,
от Ламанша до Босфора,
във Париж, Мадрид, Загоре,
от Балкана до Ботсвана,
от Кубрат до Тринидат,
няма като нея втора,
на културата опора.

Днеска искам да възпея,
както само аз умея,
да възпея от Пиперка,
не прекрасната и щерка,
със поема ще възпея
аз самата нея.
Топ най-хай култур дупкарка
ще възпей Петрарка.
--------------

Верно, че не е от тук.
Тук доведе я съпруг.
На Централната ни гара
с влака Илко я докара.
Във ръжта, от равнината
Илко си избра жената.
От един пейзански свят.
Точно от Кубрат.

Та затуй, тогава, първа,
нейната свекърва
и отправила въпрос,
нито сложен, нито прост;
Какво ли може тя да прави,
или ще е с ръце две ляви,
в семейство със традиции,
литераторни патриции.

Но нейната снаха зелена,
млада, хубава, смирена,
вдигнала високо чело,
отговорила и смело:
Мога аз да копам,мога да не копам.
Мога и хорце да тропам.
Но си имам занаят.
даже да съм от Кубрат.

Може да е малък град,
може да не е Багдат,
но тук още кан Ювиги
карал със талиги книги.
От Кубрат с естрада нова
тръгна Лили Иванова.
Песни имаше при Тошо,
и въобще не беше лошо.

Верно, има тук театър.
Драми по Сократ и Сартр.
Има хубави пиеси,
има чудни поетеси,
има опера с балет,
и конкурс за млад поет.
Но са ваште граждани,
все  на село раждани.

Този Ваш град,тъй велик,
ще науча на език.
Да говори верно, леко.
Да не дъвче Я-та меко.
Ще започна от децата,
от училищата.
И ако е господ рекъл,
да не съм снаха под чехъл...
--------------------------

Минавали лета и зими.
Минавали години.
И там , тогава , Надя, в шесто,
с една дупкарка срещала се често.
Със умна и красива дама,
с която празно няма.
Тъй почнала Надежда
все по нагоре да поглежда.

Привличали я книги по-дебели,
които хора да са чели.
Да може всеки шушумига
да прочете дебела книга,
от Ботев, Вазов, Левски,
Петрарка или Достоевски.
Омайвала я бялата хартия,
тъй както вино и ракия...

А в този град на Август и Траян,
между полета и Балкан,
градът на улиците прави,
градът на пичове корави,
на дини и карпузи,
на музи с пълни блузи,
между Акарджа и Шумлека,
издигала се .. библиотека.

Но днес модерната литература
не е хартиена халтура.
В епохата на интернета
без Пи-Си нищо е поета.
Над Пею, Пеню и Евлоги
са Пи-Си технологии.
Над Данте,Чосър, Шекспир,
стои Windows-ЕксПи...

Вашингтон е центъра на нета,
на световната просвета.
Вашингтон е центъра на библиотеките,
Вашингтон събира днес пътеките.
Там събират се библиотекарите.
За Вашингтон мечтаят си дупкарите.
Вашингтон е център на културата,
център на литературата...

И Надя през Мадрид, Берлин и Рим,
като културен пилигрим,
със бус, влак, самолет и галеон,
достигна Вашингтон...
И днеска господ тъй е рекъл,
за шефка Надя е опекъл.
Най-тежка участ бог и стовари,
да бъде шефка на Захари...

Тя е наш културен фактор,
тя е нашия редактор.
Щото при нас правописа
не на всеки ще уюдиса.
Край толкова безчет поети,
за светлина и пържолети,
когато римата се размирисва,
тя точно буквите  курдисва..

Завършвам с истина нелека,
позната от стотина века.
Там дето има библиотека
расте човек в човека.
И ще повторя от Пиперка:
Идат пак дни на проверка,
за култура светла, ярка,
за поезията на Петрарка...

Днеска бай Димитър..

Днеска бай ДИМИТЪР
пусна четвърт литър.
От ония дамаджани,
дето бе напълнил лани.
От най-древната реколта
де сближава хорта..
Цвят по-ярък от рубин. 
Вкус по-хубав от пелин.
Като пийнеш глътка 
и акъла ти се врътка. 
Един лаик е сътворил 
вълшебен елексир...


И заседна бай_ДИМИТЪР 

с четвърт литър,. във_ТУИТЪР.