Дама със рапира

Вървях във пролетния ден.
Липи ухаеха край мен.
Разхождах се във моя град,
красив, богат, и млад.

И изведнъж, пред мен,видение,
едно божествено творение.
Явление или Магия,
или пак много пия?

Красива дама със рапира
с рапирата ме спира.
Насочи я точно в сърцето.
То щеше да се пръсне, клето.

Рапирата и във ръката
като от склуптор бе излята,
в едно със дух и тяло, ..
красиво, нежно, бяло.

Кръвта на всеки рицар спира
пред дама със рапира.
Дори да бъде конник смел,
дори Петрарка да е чел.

Аз също бях въоръжен
със вяра и със дух зелен,
със светлина която свети,
над град със хиляди поети.



Не бях ни рицар, нито с броня.
Крадец ми бе откраднал коня.
Не бях аз конник смел,
ни лъв, ни гларус, ни орел..

Аз бях момчето от морето
и острие проби сърцето.
А тръгнал бях да пия бира.
Не исках днес да се умира.