ЧЕРВЕНИТЕ МАДОНИ

(по М. Маринов)

Аз съм, бабичка червена. Баба Гена от Елена..

Моят дух гори запален от Дзержински и от Сталин.

С чук и сърп аз съм родена. Убедена, вдъхновена,

свирила съм на Хрущов, с пръв учител Димитров...

На море бях, на Албена, и се върнах разгневена.

Точно днес, точно когато, нашето червено злато,
нашия водач Сергей, като слънце пламеней,
шепа лумпени с пиячка, му въртят курвачка.

Думкат, крякат, духат свирки, по павета правят сбирки.
И за наште депутати носят глупави плакати.
Ходят, грачат и скандират, вече трийсет дни не спират.
И ебати, ех ебати, не щат наште демократи.

Тия синкави утайки, тия мръсни градски шайки,
софиянци-кръвопийци, псуват нашите партийци.
Ех, ебати, ех ебати, де е Тато да ги прати
в Белене или Скравена, барем за хиляда дена.

Ний ще дойдем с автобуси, от Мадан, от Видин, Русе,
в София, със сто колони, трактори и камиони.

Ний ще дойдем със комбайни, с викове за *утки майни.

Всеки лумпен ще трепери пред тълпата бабишкери.

Ще ни води баба Райна, балканджийка всеотдайна.
Първи трактор тя ще кара, заедно със доня Мара.

А над тях като орлица, със открита яка цица,
нашта видна хубавица, баба Гица от Твърдица.

Ний сме нови ескадрони , с трактори и камиони.

Ще разгоним със копрали тия лумпени- вандали.

Ний мадони сме червени, към Дондуков устремени.

Със левицата корава, ще оправим таз държава.

Тия мръсни копелета, тез на жълтите павета,

сите сини патладжани, гейове и повлекани,

сите лумпен-хулигани, мързеливци-шарлатани,
там на жълтите павета ще увиснат на въжета.

Със мотики и юмруци ще разгоним тез буклуци,

тия лузери – фейсбуци, скапаняци със нотбуци.

С търнокопа и със сопа ще покажем на Европа
правдата отде изгрява във балканската държава.

Ех летете камиони , с устрем горд и набег смел.

Ех летете ескадрони, кукундел до кукундел
Милиони сме, сплотени, бабишкер до бабишкер.

Ний във битки сме калени:; Алагер ком алагер.....

Щом размажем тез хюмнета, там на жълтите павета,

щом изчистим тая смрад, срам за наший депутат,
щом отпушим Орлов мост, за Сергей ще вдигнем тост.
Даже да не е Андрейчо, ний ще цункаме Сергейчо.

С вяра и червено знаме ще отворим Старопрамен
и за партия велика, ще ударим по мастика.

И тогаз по жълтий камен , горд ще крачи наший Пламен
нашия министер марков, Шарко-Парко-Орешарко.