ЧОВЕК И КУЧЕ

Аз чел съм Толев и го знам.
А кой не знай Мария.
Чета сега  от тях роман
за куче и човек-месия.

Когато автори са двама,
когато има фул синхрон,
от дама се създава драма
по яка и от Антигон.
- - - -

Не знаех нищо.Не бях там.
Но от Фейсбук научих.
Един човек минавал сам.
В градинката стояло куче.

Да беше драма от Есхил,
Софокъл, Еврипид,
да бях ментета много пил,
не бих бил толкова разбит...

То, кучето, било едно.
Човекът сам бил също.
Той нямал нито дом,
нито жена и тъща.

Но по неписан стар закон
в мечти съдбата си превръщал.
Едничък Нокиа смартфон
във мрака той прегръщал.

Стояло кучето само,
до храстите във парка.
Треперело като платно
и търсело другарка.

Дъжда се леел из ведро,
над близката градинка.
А господарката му, в болеро,
била на вечеринка.

И се явил един  човек,
в алеята градинска.
В ръце държал геврек
и малко бутче свинско.

И кучето - самотно псе,
дошло при него по човешки.
Покрай човешките нозе
се завъртяло на прибежки.

Човека станал някак мек,
душата му - по светло синя.
И дал от своя мек геврек,..
едната половина.

Така живота, груб и лош,
- свиреп озъбен крокодил,
един човек като Гаврош
човешки променил.

-------------

Защо ли някак не се случи
и аз за миг да стана куче.
Да ме разхожда в парка
красива господарка.

Няма да мисля за салам,
ни за интимни случки.
Ще бъда цял от жар и плам.
Градинката е пълна с кучки.

Не ще потъна във разврат,
ни в алчност и пиянство.
Няма да ставам най-богат,
ни да пътувам в странство.

Не е шега , не е фишек.
Защо ми е да съм човек?
Защо не стана още днес
един излъскан черен пес?

- - - - - - - -  - -

На истината думите са кратки.
Без линкове и без препратки.
Тя, истината , е по друга.
Без рози, и без теменуга.

Жестока истината шета
по цялата планета:
Човека е Човек,
когато е с геврек...