Загорски синдром

Беше есен.Дъжд валеше.
Митю в Дупката стоеше,
Нокия в ръка държеше.
Митю есемес редеше...

Но от запад, от Бирхала,
духна вятър над квартала.
Духна як културен вятър.
Митю тръгна на театър.

Митю, театрал-пишман,
гледа Цар Иван Шишман.

Гледа даже Антигона.
Митю си смени фасона.

От един дупкар-пейзан
стана джазов меломан.
Митю търсеше билети
за концерти със тромпети.

Цял от музика орисан,
пременен, курдисан,

зиме, лете, в пек и мраз
Митю ходеше на джаз.

Митю гълташе култура,
арт, поезия, литература.
От един драскач от парка,
от Петров стана Петрарка...

Треснал Митю бе синдрома
марка „МараДона“.