Жалба за младост

Нямаше още хубави хора,

ни кафенета в моя квартал.

Град на поети, Стара Загора

имаше само едничък Бирхал.

Нямаше мое, нямаше твое,

бира Загорка бе еталон.

Нашето славно зелено Берое

беше вълшебен велик шампион.

* * *

Вълшебно зелено Берое...

Слушахме всички човек от народа,

слушахме също тежък метал.

Джазът изобщо не беше на мода.

Веско Маринов бе вече запял.

Всички тогава горяхме от сили,

всеки има в живота свой час,

и от запад сини балони

долетяха точно за нас.

* * *
Сини красиви балони...

Синьо елече Фара облече

бизнеса свой за да изгради.

Серго успя да позапази

устрема свой за по-кьсни дни.

Генка красеше нашта просвета,
нашата гордост за нашият град.

Гледаше точно три умни дечица,

гледаше Гений, и хубав, и млад..

* * *

И умен, и хубав, и млад...

Ванко си пусна тънка брадичка

и със аскеери стана авер.

Тръгна Милена с цигулка червена,

тръгна за Рим, през Мадрид и Виена.

Мишо Пожарски, бард романтичен

Пета стихия драсна драсна в екстаз.

Таня излезе на сцена самичка
и запя със най-чудният глас.
* * *
Мишо е барда лиричен...

Нямаше Форум, нито Марина,

нямаше даже стих за тромпет.

А на Венци, кой, кой да му каже

че суингът не е за балет.

Имаше полъх от лунна Магия
над Бирхалето, от кестен висок.

Вятърът свири като фуния
песен от филма „Особен урок“.

* * *
Отвори ме. Нося синева...