Джулай

Морето ме изхвърли на шега

на Камен Бряг, на Първи юли.
Брегът бе на една ръка,

във утринна мъгла забулен.

От изток светеше зора,

от Запад – дъх на лавандули.

На Север – ледена гора.

На юг – стрелите на Меркурий.

* * *

От някъде, до всякъде море.

Вълни, скали, ... и хора.

Тук още древните царе

посрещали Аврора.

Тук някъде пропял Орфей.
През юни, юли, или май.

Оттук преминал Одисей,

през красота от земен рай.

Но според Омир – грък драскач,

и според видна поетеса,

той бил е само минувач

от буйни ветрове отнесен

* * *

Вода, земя, и благодат,

Свят земен и харизматичен.

Бях там, щастлив, красив и млад

на този бряг митичен.

И текна от скали река.
Изригна в този миг Джулая.
Небето сля се със брега.

В морето се изля Юрая...

Звукът, по-сладък от шира

над бурното море кънтеше.

Дълбоко в мвн, една душа

поне за миг, по-жива беше.

Тече зелената вода.

Текат април, и май, и юни.
Текат , оставили следа

вечнозелени струни...

* * *

Днес юли носи ми тъга,
в градина разцъфтели дюли.
Така е просто, просто е така.
Такъв е моят днешен юли.

И някак, без да разбера,

от този свят ще си замина.

Какво от туй, че ще умра.
Джулая ще го има...