сряда, 19 юни 2013 г.

Ям череши и плюя костилките (по 2 видни поети)

Ям череши и плюя костилките.
Аз съм жител на късния май,
почитател на хмела и билките,
в светлините на течния рай.
И на светло отнасям се някъде
към звездите на Млечният път.
И мечтите нахлуват отвсякъде,
със мечти е по хубав градът.

Моят град е изпълнен със ритми.
Днес изкуството тука струи.
По концерти отдавна се скитам
и културата в мене кипи.
Всеки ден аз се срещам с поети;
Тодор Толев , Мария, Иван,
и по някаква телепатия
се превърнах в един графоман.

В този свят на желязната проза
с Каравелов приключвам денят.
Със благата от течен амброзий
е по-хубав и светъл светът.
Под дебели подметки и рози
светла Рима във мене дерзай,
и усещам липите зелени
и дъхът на прекрасния май.

Притежавам правата на зрител
и мечтател от родния край.
Дефилират край мен заралийките,
прецъфтяват и пак цъфтят.
Аз липите не сменям за кестени,
нито Дръмс и Бирхал за Кристал.
И красиви, и нежни, и женствени,
те ухаят и пак цъфтят. . . . .


От Екрана набиват прогнози,
със Пи-Ар ми пробиват умът.
Без прогнози е някак по-розово,
за петнайсет минути макар.
Ти-Ви зрелища и медиатори
разрушават отдавна светът.
Аз защо да не съм аниматор,
да опазя в Човека смехът?

И си тегля предишните думи,
и ги пращам по звездния път.
Чудни рими струят помежду ни
и дочувам си някак гласът.
И долитат безброй есемеси.
от Георгиева, Ина, Петров,
и разбирам , че джиесемът,
е модерната нова любов.

Във зелено покарал навсякъде,
моят град е гора от липи.
Те са тук след дъжда, и очакват ме,
с разноцветна дъга от мечти.
Аз ги имам за съученици,
те са мои другари на пост,
със вековната наша традиция,
с Каравелов да вдигаме тост.....

Притежавам правата на зрител
и мечтател от родния край;
Дефилират край мен заралийките,
прецъфтяват и пак цъфтят.
Аз липите не сменям за кестени,
нито Дръмс и Бирхал за Кристал.
Най-красиви, и нежни, и женствени,
те ухаят и пак цъфтят.

1 коментар: