Аз крача бос по синкав мост. Мъгла се стеле.
Боли въпрос - забита кост, за път и цели.
Край мен Балкан, пред мен Екран. И чудни птици.
Боде умът син Евро-път и фолкпевици.
А токът скъп. Живота тъп, суров, закучен.
Народа бос. Човека прост и недоучен.
Зове дългът да дам гласът за пет умници.
И всеки път: За тях медът, за мене трици.
Яви се цар - небесен дар. И благ и готин.
Макар и стар, с финес и чар. Прибра имоти.
Потоп слова за ръст, права, и .. генерали.
Пи-Ар трева и баклава от сериали.
Като матрос изникна бос, пред курви стари.
Макар и прост, подушвам с нос, че са другари.
За мен строят огромен път, от магистрали.
И няма мост, и няма брод, за идеали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар