През зимата, четвъртък вечерта
една жена раздаваше череши.
Вървях забързан във студа,
нататък нещо силно ме влечеше,.
нататък нещо силно ме влечеше..
Видение ли бе или жена,
видението стихове четеше.
И аз видях пред мен една мечта,
две праскови и сто череши,
две праскови и сто череши..
Стоях и слушах с чаша във ръка,
червено вино само от череши.
Горчиво вино, някак по-така,
но хубаво, тъй хубаво си беше,
но хубаво, тъй хубаво си беше..
Когато се събудих сутринта,
ръката ми едно перо държеше.
А нейде вътре в мен една душа,
душа от шепа въглени димеше,
душа от шепа въглени димеше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар