НАДЯ

От Каварна до Родопа,
във Шопландия, Европа,
от Ламанша до Босфора,
във Париж, Мадрид, Загоре,
от Балкана до Ботсвана,
от Кубрат до Тринидат,
няма като нея втора,
на културата опора.

Днеска искам да възпея,
както само аз умея,
да възпея от Пиперка,
не прекрасната и щерка,
със поема ще възпея
аз самата нея.
Топ най-хай култур дупкарка
ще възпей Петрарка.
--------------

Верно, че не е от тук.
Тук доведе я съпруг.
На Централната ни гара
с влака Илко я докара.
Във ръжта, от равнината
Илко си избра жената.
От един пейзански свят.
Точно от Кубрат.

Та затуй, тогава, първа,
нейната свекърва
и отправила въпрос,
нито сложен, нито прост;
Какво ли може тя да прави,
или ще е с ръце две ляви,
в семейство със традиции,
литераторни патриции.

Но нейната снаха зелена,
млада, хубава, смирена,
вдигнала високо чело,
отговорила и смело:
Мога аз да копам,мога да не копам.
Мога и хорце да тропам.
Но си имам занаят.
даже да съм от Кубрат.

Може да е малък град,
може да не е Багдат,
но тук още кан Ювиги
карал със талиги книги.
От Кубрат с естрада нова
тръгна Лили Иванова.
Песни имаше при Тошо,
и въобще не беше лошо.

Верно, има тук театър.
Драми по Сократ и Сартр.
Има хубави пиеси,
има чудни поетеси,
има опера с балет,
и конкурс за млад поет.
Но са ваште граждани,
все  на село раждани.

Този Ваш град,тъй велик,
ще науча на език.
Да говори верно, леко.
Да не дъвче Я-та меко.
Ще започна от децата,
от училищата.
И ако е господ рекъл,
да не съм снаха под чехъл...
--------------------------

Минавали лета и зими.
Минавали години.
И там , тогава , Надя, в шесто,
с една дупкарка срещала се често.
Със умна и красива дама,
с която празно няма.
Тъй почнала Надежда
все по нагоре да поглежда.

Привличали я книги по-дебели,
които хора да са чели.
Да може всеки шушумига
да прочете дебела книга,
от Ботев, Вазов, Левски,
Петрарка или Достоевски.
Омайвала я бялата хартия,
тъй както вино и ракия...

А в този град на Август и Траян,
между полета и Балкан,
градът на улиците прави,
градът на пичове корави,
на дини и карпузи,
на музи с пълни блузи,
между Акарджа и Шумлека,
издигала се .. библиотека.

Но днес модерната литература
не е хартиена халтура.
В епохата на интернета
без Пи-Си нищо е поета.
Над Пею, Пеню и Евлоги
са Пи-Си технологии.
Над Данте,Чосър, Шекспир,
стои Windows-ЕксПи...

Вашингтон е центъра на нета,
на световната просвета.
Вашингтон е центъра на библиотеките,
Вашингтон събира днес пътеките.
Там събират се библиотекарите.
За Вашингтон мечтаят си дупкарите.
Вашингтон е център на културата,
център на литературата...

И Надя през Мадрид, Берлин и Рим,
като културен пилигрим,
със бус, влак, самолет и галеон,
достигна Вашингтон...
И днеска господ тъй е рекъл,
за шефка Надя е опекъл.
Най-тежка участ бог и стовари,
да бъде шефка на Захари...

Тя е наш културен фактор,
тя е нашия редактор.
Щото при нас правописа
не на всеки ще уюдиса.
Край толкова безчет поети,
за светлина и пържолети,
когато римата се размирисва,
тя точно буквите  курдисва..

Завършвам с истина нелека,
позната от стотина века.
Там дето има библиотека
расте човек в човека.
И ще повторя от Пиперка:
Идат пак дни на проверка,
за култура светла, ярка,
за поезията на Петрарка...